Интервю с Иван Айолов, кандидат за народен представител от „БСП за България“ във в-к СТАРОЗАГОРСКИ НОВИНИ:

 – Г-н Айолов, Вашето име се произнася с респект в енергийните среди, затова и първият ми въпрос е защо решихте да се кандидатирате за народен представител от „БСП за България“ от Старозагорски избирателен район?

– Поканиха ме да участвам в листата и аз реших да се отзова на поканата. Със Старозагорски регион ме свързва трудовият ми стаж – 44 години изцяло и само в българската енергетика.

Започнал съм от най-ниското ниво като инженер по релейна защита и автоматизирани системи за управление на Електро Енергийната Система след завършването ми и стигнах до позицията на зам.-министър. Свързва ме и това, че комплекс „Марица изток“ е едното енергийно сърце на България. С опита, който имам натрупан през годините в цялата Енергийна система, смятам че мога да бъда полезен в доразвиването, в модернизацията и управлението й, и в частност комплексът „Марица Изток“.

 

 – Кои са належащите неща, които трябва да се свършат в енергетиката?

 

– Мога да ги разделя на краткосрочни, средносрочни и дългосрочни. В краткосрочните – трябва задължително бързо да се преоцени и анализира частта „Енергетика“ в Плана за възстановяване и устойчивост. Трябва да се проведе много сериозен разговор с ЕК и за заложените в Плана срокове за закриване на въглищните централи, и за проекта за батериите, който първо е нещо мегаломанско и в света няма такъв аналог. И второ той не би бил така ефективен, каквото се залага. Да не говорим за влиянието върху околната среда при рециклирането на батериите.

Освен това е крайно неправилно средствата за съхраняването на енергията да бъдат изземвани от печалбата на държавните дружества. Би следвало да има законови промени и този, който има средства и може да финансира изграждането на фотоволтаици или ветрогенератори, да бъде задължен да инвестира за резервиране на 20-25% от общата генерирана мощност за изграждане на съоръжение за съхранение на ел.енергия от бюджета за съответната инвестиция. В противен случай това ще рефлектира в сметки на потребителите и освен такса за обществото, такса за достъп, такса за разпределение ще се появи и нова такса за балансиране на електроенергийната система.

 

– Оптимист ли сте, че ще имаме държавници, които ще отстояват позиции пред Европейската комисия, тъй като от членството в ЕС до сега такова нещо не се е случвало.

 

– Това най-вече зависи от българския гласоподавател, зависи за кого ще гласува, какво ще избере, какво ще предпочете. По този въпрос аз бих дал един такъв пример – през 2013-2014 г., когато се заговори за намаляване на въглеродните емисии през следващия регулаторен период, България беше изпълнила изискването за намаляване с 20% по Програмата 2020 . И когато се заговори до 2025 г. да се отиде на снижение 30%, а до 2030г. на 40%, ние бяхме подготвили становище за гласуване с „въздържал се“ в ЕК. След като есента на 2014 г. дойде поредното правителство на ГЕРБ, те гласуваха „за“. Затова пак казвам – зависи какво ще избере българският избирател.

И второ – зависи доколко качествен ще е съставът, доколко тези, които ще бъдат избрани, ще имат реален опит, реални познания в областта на енергетиката.

 

 – Досегашната практика сочи, че политиците не обичат да слушат експертите, затова вероятно е време експертите да влязат в политиката. Какви още краткосрочни мерки в енергетиката предлагате Вие?

 

 

– След предоговарянето на Плана за възстановяване и устойчивост следващото е да бъде незабавно ревизирана управленската структура и тези, които я реализират – имам предвид структурата на управление на дружествата и самите личности, и там където е необходимо, да бъдат направени промени.

 – Тоест да бъде сложен край на партийните назначения и хората, на които е поверено управлението на дружествата, да бъдат заменени с професионалисти. Това ли имате предвид?

 

– Имам предвид принципни решения, които са в полза на икономиката и обществото. Естествено, че колкото по-рано се прекратят партийните кадрувания, толкова по-бързо ще излезем от този хаос, в който се намираме. А що се отнася до структурата на управление, бих дал един пример – при наличие на БЕХ кому е нужно дружествата, които са под неговата шапка, да имат двустепенна структура на управление – Надзорен съвет и Управителен съвет. Надзорният съвет е напълно излишен при наличие на обобщаваща структура в лицето на БЕХ. Значи това са от 5 до 9 души, които просто получават заплати. Това също трябва да бъде преосмислено. Във връзка със спешната необходимост от ревизирането на Плана за възстановяване и устойчивост в частта „Енергетика“ следва да се анализират незабавно и обявените, и предстоящите за обявяване процедури, особено на ЕСО и на „Булгартрансгаз“, тъй като проектът „Батерии“ предвижда някои неща, които просто са безумие да бъдат извършвани.

А що се отнася до облекчаването на процедури за развитие на ВЕИ, трябва много сериозно да се анализира състоянието на вътрешната мрежа на страната. Бих казал, че има доста слаби места в североизточна и особено в югоизточната част на страната, където климатично са благоприятни условията за изграждането на такива мощности.

 

 – Тъй като сме в предизборна ситуация и всички кандидати за народни представители от Старозагорски регион се упражняват на тема „Марица изток“, питам Ви като специалист: Това, което е заложено в Плана за възстановяване и устойчивост – до 2038 г. да бъдат затворени всички въглищни мощности, необходимо ли е да се случи, за да угодим на ЕК?

 

– От техническа гледна точка това би означавало енергийна катастрофа за страната., защото 40-45% от товара в страната се покрива от комплекс „Марица изток“, 34% се покрива от двата хилядника на АЕЦ „Козлодуй“, останалата част в товаровата диаграма се покрива – 10 до 13% от водните централи. В зависимост от климатичните условия ВЕИ (вятър и слънце) покриват средно 2.5 до 3%. Те като мощност не са малко, но просто като климатични условия в страната, това е използваемостта им. Те не са базови мощности, има слънце – има производство, няма слънце – няма производство. Има вятър – има производство, няма вятър – няма производство. Да не говорим, че в Североизточна България, където е ветровит район, там ветровете се появят около 3-4 до 5 часа сутрин, а тогава енергийната система не се нуждае от това производство. Ето защо пак казвам, трябва да има законови промени и да бъдат задължени всички тези, които изграждат такива мощности, да инвестират със собствени средства в съоръжения за съхранение на тази ел. енергия.

 

 – И все пак, според Вас, до коя година трябва да работи комплекс „Марица изток“?

 

– До изчерпване на въглищните запаси, а това е един период около 2050 г. Що се отнася до водородната енергия и последната реч на председателката на ЕК, която ще прави водороден фонд, изследване на Потсдамския институт за енергийни изследвания, публикувано в началото на септември т.г. показва, че политическото хвърляне в тази посока е много рисковано. Да не говорим, че то е свързано с огромни инвестиции. Според това изследване към 2030 г. задоволяването на енергийната потребност от водород ще е около 1%, а през 2040 г. – около 3%. В този доклад изрично се подчертава, че политическото говорене по този въпрос е много рисково, с недоказан характер и е свързано с много сериозни инвестиции.

 

 – Ако бъдете избран за народен представител, в бъдещата си дейност бихте ли разчитали на съдействие на експерти от другите политически сили, представени в новото НС? В името на „Марица изток“?

-На първо място следва да се разработи Национална Енергийна Стратегия, която приоритетно да е базирана собствените енергийни ресурси. В периода 2013-2014 г. ние разработихме такава, но за съжаление тя не видя бял свят, остана в канцелариите. Има три основни неща, които трябва да се случат в енергетиката: първото е програма за комплекс „Марица изток“. Като пак казвам, спирането на „Марица изток“ е невъзможно преди 2050 г., но ние трябва да се готвим какво ще стане след 2050 г. и това трябва да бъде заложено в тази програма.

Тоест модернизиране, евентуално експериментиране на нови технологии, но да продължи да работи комплексът, без да се нарушават екологични норми.

Другото направление е развитието на ядрената енергетика, като по никакъв случай не трябва да се сблъскват двата проекта – „Белене“ ли да правим или да разширяваме АЕЦ „Козлодуй“. През 2050 година и двата ще трябва да работят. И трето – използването на хидроенергийния потенциал на страната. Спешна мярка е да се разнищи възелът около ПАВЕЦ „Чаира“, защото там, по мое мнение, по обективни и субективни грешки изпотрошиха агрегатите. Този възел трябва да се разнищи и максимално бързо да се отремонтират нещата, така че ПАВЕЦ „Чаира“ да тръгне да работи. Трябва да се реализира разширяването му с изграждане на водно съоръжение на язовир „Яденица“, за да може ПАВЕЦ „Чаира“ да работи 24 часа в денонощието.

По тези три приоритета бих търсил съдействие на колеги от другите политически формации. В последно време, слушайки изказванията на представителите на другите политически сили, включително и предизборно, виждам, че има едно отрезвяване и едно максимално съгласуване по отношение на комплекс „Марица изток“. Не стоят обаче така нещата по отношение на ядрената енергетика, но се надявам на консенсус, най-малкото неволята ще ни принуди да намерим консенсус. Още повече, че се забелязва някакъв ренесанс на досегашната неадекватна политика на ЕС – ренесанс относно ядрената енергетика, мъчат се да се рестартират въглищни централи, цената на въглищата и тя расте. Но общо картината е колкото интересна и забавна, толкова и трагично изглеждаща. Тоест много сериозна преоценка ще трябва да имаме и по отношение на зелена енергия и т.н. Без обаче да се отказваме от това да щадим природата и да търсим нови технологии. Но всичко това изисква много време и пари и затова трябва сега да си кърпим старите дрешки и да си ги носим, за да не станем зависими енергийно, т.е. да отстояваме националният си интерес.

 

 – Какво е посланието Ви към избирателите от Старозагорски регион, които на 2 октомври трябва да отидат до урните?

 

– Надявам се да надделее разумът, защото в крайна сметка в частта „Социална политика“ БСП на практика показа, че това, което обещаваше, преди да се сформира 47-ият парламент, това, което обещаваше предизборно, го реализира в сферата на социалната политика. А сега БСП обещава, че ще продължи да разширява ветрилото за решаване на социалните проблеми. Затова и неслучайно слоганът на БСП е „Социална и сигурна държава“. Енергетиката е елемент от Националната сигурност, поради което считам че, именно във втората дума от слогана на БСП – СИГУРНА е заложено гореказаното. Затова призовавам избирателите на 2 октомври да гласуват с № 28 в бюлетината.

26.09.2022

 

Posted by bsp_avtor_user on четвъртък, септември 29th, 2022 @ 1:48AM
Categories: Без категория, БСП в медиите, Новини, Прессъобщения