Днес е 9 май – Денят на победата над фашистка Германия – Денят на освобождението на Европа от фашизма и затова и Ден на Европа. Да се поздравим.

След 9 май съюзниците от Антихитлеристката коалиция бързо приключват Втората световна война с капитулацията и на Япония.

9 май днес е дата и за напомняне на историята.

С т.н. Версайски мир след Първата световна война Версайско-Вашингтонската система от договори сама по себе си носи заряда на Втората световна война. – тя зрее близо двадесет години. Прекрояването на държавни граници, преразпределението на колонии и сфери на влияние със своята несправедливост, унижението и сриването на победените, най-вече на Германия, в т.ч. и България с краха на националните идеали, с безочието на победителите предизвикват стремеж за реванш. Заедно с това и неудовлетворението на някои от победителите от разпределението на печалбите от войната.

Така се ражда фашизмът. най-напред в Унгария през 1920 година, после в другите европейски страни, включително и в България през 1923 година. И най-ужасният – в Германия през 1933 година, който преобръща германската история, европейската и световната история. И до днес… Дали на запад не са чели „Майн кампф“ на Хитлер, или са се надявали лековерно, че написаното в нея е само халюцинация на един човек, превърнал се впоследствие духовно в античовек?

• 

Защото при явна снизходителност и пряка финансова помощ от страна на САЩ и Англия, още в условията на Ваймарската република, се извършва тайна ремилитаризация на Германия.  Лорд Ротермир, вестникарски магнат, открито субсидира и възхвалява националсоциалистите. Нефтеният английски крал Детеринг също субсидира немските нацисти, но и стимулира насочването на техните сили срещу СССР.

Както и други, дори по държавните върхове на САЩ и на Англия. Не са ли отговорни и всички те за пожарите на Втората световна война? За жертвите и страданията на света, на собствените им народи? Но тях и другите като тях ги няма като подсъдими в Нюрнберг след войната.

Още през 1936 година един американски дипломат пише, че американските фирми предоставят капиталите си “ за осъществяване на германската промишлена програма, а в редица важни сфери и за превъоръжаването на Германия, което е очевидно не за отбранителни, а агресивни мерки“. Или – няма нищо лично, само бизнес?

И голямото страшно последствие е на 1.09.1939 година – Вермахтът нахлува в Полша. Започва Втората световна война.Цяла Европа бързо пада под немския ботуш.

На 22 юни 1941 година хитлерова Германия напада СССР. Войната вече не само между капиталистическите страни, превръща се във война между две социално-политически системи – фашизирана капиталистическа и социалистическа.

След победата Международният трибунал в Нюрнберг отбелязва в присъдата си: „Германия нахлу на съветска територия по предварително подготвени планове, целящи унищожаване на СССР като политическа и военна сила, за да разчисти пътя за експанзия на изток.“

Защо казвам всичко това?

Защото и след Втората световна война, след общата победа на СССР, САЩ, Великобритания и Франция и на присъединилите се към тях страни и народи Уинстън Чърчил обявява Студената война. Пак срещу СССР. И след разпада на източния социалистически блок – отново войни, пак срещу Русия… И все от същите извори, които някога финансират и поощряват първоначално хитлеровия Райх.

На нищо ли не ни учи историята?

• 

Но днес е 9 май – отбелязваме 78-та годишнина от победата над хитлерова Германия. Победа изстрадана, преживяна в пожари, разстрели и в Холокоста, в окопите и в партизанските отряди, край Москва и при Сталинград, при Курск. Война отечествена на съветските народи и свещена!

На 3 юли 1941 година главнокомандващият Червената армия Й. В. Сталин отбелязва в известната своя реч: „Целта на тази всенародна Отечествена войн против фашистките потисници е не само ликвидирането на опасността, надвиснала над нашата страна, но и оказване помощ на всички народи в Европа, които стенат под игото на германския фашизъм.“

А в спомените си маршал Жуков пише: “ Във войските денонощно кипеше напрегната работа. От умора и недоспиване хората буквално едва се крепяха на крака, но водени от чувството на лична отговорност за съдбата на Москва, за съдбата на родината… извършваха колосална работа по създаването на устойчива отбрана на войските на подстъпите към Москва.“

Отбраната преминава в контранастъпление – на 5.ХІІ.1941 г. при Москва Вермахтът получава първия си съкрушаващ удар. Настъпателните действия съвпадат с влизането на САЩ във войната срещу фашистко-милитаристичния фронт след японската атака над Пърл Харбър.

После – Сталинградската победа на 2.2.1943 година. преобръща се войната. После – разкъсаната блокада на Ленинград, танковата победа при Курската дъга, после операцията при Яш Кишинев, после Полша… И така – до Берлин с червеното победно знаме, побито от Егоров и Кантария на сградата на Райхстага.

В тази война, заедно с другите народи, участва и българският народ. По призива на Комунистическата партия Иван Козарев е първият партизанин в Пирин и в България, в Средногорието е Найден Стоянов от село Новата махала, дн. Найденово, Чирпанско. През пролетта на 1943 година в България е създадена Народоосвободителната въстаническа армия, обединила партизанските отряди и чети. Тя под знамето на Отечествения фронт, заедно с патриотичните военни, на 9.9.1944 година обявява властта на Отечествения фронт. Повече от три години българските антифашисти преминават през ада на арести и концлагери, кървави разпити, убийства без съд и присъда,включително на деца, взривени и запалени партизански къщи, антинародно законодателство… И какво още не! Страната ни е осеяна с паметни знаци на загинали партизани и ятаци, които днешните уж демократи оскверняват и рушат по късни доби.

Фидел Кастро преди време отбелязва, че фашизмът се възражда под маската на демокрация!

Българската армия има своя дял в общата битка срещу хитлеризма. Паметен е нейният път под командването на генерал Владимир Стойчев в състава на Трети украински фронт на маршал Толбухин. Стражин и Страцин, Балатон, Дравската епопея, Виена – това са само някои от жалоните на героичния победен път на българските воини. Така те, заедно с антифашистката съпротива у нас, запазват българските граници и спасяват страната ни от трета национална катастрофа. Измиват петното от българската окупация на съседни страни, след подписа на Богдан Филов за присъединяване на България към Тристранния пакт…

Днес е 9 май и ние всички сме пред паметника на Съветския воин под Аязмото в Стара Загора. Това е нашият, старозагорският Альоша. Под камъка са положени останките на съветски воини, починали от раните си и от болести в лазаретите в Казанлък и в Стара Загора. Почитаме паметтта им. Почитаме техните имена, тяхното достойнство. Те не стигат до Берлин, но те са сред освободителите на Европа от кафявата чума. И това не може да се промени, нито да се отмени. Въпреки оскверняването понякога на паметника от възраждащи се, пак под благосклонността на посолствата на САЩ и Великобритания у нас, неофашисти.

Това не може да се промени, нито да се подмени!

Аз съм социалист и съм тук, защото тача паметта на загиналите български антифашисти и съветските и българските воини в борбата против фашизма и хитлерова Германия. Тук съм заедно с другарите си от моята партия – социалистическата! – и от Българския антифашистки съюз. Заедно сме с представителите на Движението на ветераните от войната и с приемниците и последователите на воините от Първа българска армия от Съюза на офицерите от запаса и резерва, и на много редови войници-запасняци, повечето служили в Българската народна армия.

Заедно сме с комунисти и дейци на партия „Възраждане за България, Движението „Русофили“. Заедно сме с руската общност в Стара Загора – децата на Русия и славния руска народ, изнесли не само най-тежките битки срещу хитлеризма, но и вдигнали високо за цяла Европа и за света надеждата за свобода – като сърцето на Горкиевия Данко.

Заедно сме с представителя на посолството на Руската федерация в София.

Заедно сме и само така ще можем да опазим паметта на героите, паднали в битката против кафявата чума и да вдигнем глас против войната и против възраждането на фашизма у нас и в другите страни.

Искаме мир и борба против бедността, а не да произвеждаме боеприпаси за Украйна. Да не наливаме и ние масло в конфликта между два славянски народа. Това е позивната ни днес, на 9 май, Деня на победата над хитлерофашизма.

Posted by bsp_avtor_user on вторник, май 9th, 2023 @ 3:31PM
Categories: Без категория, БСП в медиите, Новини