„Честит Ден на победата, честит Ден на Европа” – с тези думи председателят на Общинския съвет на Българския антифашистки съюз в Стара Загора Трифон Митев се обърна към старозагорци, дошли пред Паметника на съветския воин в парк „Митрополит Методий Кусев да отбележат 77-та годишнина от победата над фашизма.

„, нямаше да има Обединена Европа без Русия и съветските народи, които победиха в тази война”, каза Митев. Той посочи участието на България във Втората световна война на страната на антихитлеристката коалиция и припомни подвига и саможертвата на нашите офицери и войници.

„77 години ни делят от подписването на акта за безусловна капитулация на въоръжените сили на Третия райх и победата на войските от антихитлеристката коалиция”, каза в словото си адвокат Сашо Лозанов, секретар на Общинския съвет на Българския антифашистки съюз в Стара Загора.

„Днес, на това място, пред този скромен паметник, трябва да изразим думи на признателност, за чест и достойнство към онези обикновени войни от Червената армия, които намериха вечен покой тук”, допълни той.

Силно развълнувана към присъстващите се обърна и председателката на Руския клуб в Стара Загора Марина Владимирова, чийто баща е бил участник във войната. „В нашите сърца живее подвига на всички, които воюваха на фронта и на онези, които бяха в тила, но бяха силна подкрепа на нашите воини”, заяви Владимирова.

Председателят на Общинския съвет на БСП в Стара Загора Валентина Бонева отбеляза, че в световната история няма друга дата, която да побира в едно преклонението пред подвига на всички участници в антихитлеристката коалиция и призова да се почете паметта на участниците с едноминутно мълчание.

Венци и цветя пред паметника на съветския воин бяха поднесени от Общинския съвет на БСП – Стара Загора, Общинския съвет на Българския антифашистки съюз, ПП „Русофили за възраждане на Отечеството”, Национално движение „Русофили”- Стара Загора и други леви политически партии и организации, както и от гражданите, дошли да почетат паметта на загиналите.

След това оттук по бул. ”Митрополит Методий Кусев” до Братската могила в парк „Пети октомври” премина шествието на „Безсмъртния полк”. Близки, родственици и симпатизанти носеха портрети на загиналите във войната против фашизма българи в знак на почит към тяхната саможертва.

 

СЛОВОТО, ПРОИЗНЕСЕНО НА 9 май 2022 г. ПРЕД ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКИЯ ВОИН ПОД  АЯЗМОТО – ПАРК „МИТРОПОЛИТ МЕТОДИ КУСЕВ“, СТАРА ЗАГОРА

На 8 май 1945 година капитулира хитлеристка Германия пред съюзените народи, начело с Антихитлеристката коалиция на СССР, САЩ и Великобритания.

9 май 1945 година е първият свободен от фашизма ден – Ден на великата победа на съюзените народи, на милионите антифашисти в света. Великата победа на СССР, на съветските народи, на Русия!

От 1 септември 1939 година до 9 май 1945 година минават шест страшни години – години на разрушения и борба, години на война – най-страшната в човешката история!

На 22 юни 1941 година хитлеристката военна машина напада Съветския съюз – започва Великата отечествена война на съветските народи! Днес имената на воини от Сибир и Подмосковието, Поволжието и Урал, от Кавказ и степите са застинали в паметни плочи и по Братски могили по военния път към Берлин. И в Стара Загора под Аязмото – парк „Митрополит Методи Кусев“, са положени в Братска могила останките на повече от стотина червеноармейци, починали от рани и болести в лазаретите в Стара Загора и Казанлък. Днес поздравяваме 77-та годишнина от великата победа и почитаме паметта на загиналите в боевете за нейното тържество.

Отдаваме дължимото почитание на всички, участвали в тези боеве – и на загиналите, и на оцелелите. На воините на Източния и Втория фронт, на хората в тила и нелегалните групи, в партизанските отряди.

Но тази война има множество червени жалони – отбраната на Севастопол и Брестката крепост, блокадата на Ленинград, битката за Москва и Сталинград – и не само те!

Червеноармеецът Александър Матросов задавя вражеската амбразура с гърдите си, за да отвори път към победа на своите другари. Легендарната Зоя Космодемянская става символ на героизъм и стоицизъм пред врага – заради нейната гиибел главнокомандващият Въоръжените сили на СССР Йосиф Сталин обявява заповед от тази немска дивизия, чиито войници и офицери са се гаврили с героинята и нейните другари пленници да не се вземат. Извергите се издирават през цялата война.

И българският войник Гочо Гочев от село Меричлери, тогавашна Чирпанска околия, повтаря подвига на Александър Матросов!

Сталинградската битка няма равна на себе си в цялата многовековна военна история на света. Тя става символ за началото на хитилеристкия разгром.

Гигантскта танкова битка и сблъсъкът на човешки воли и войнишки маси при Курск са също величав знак на победата! Победата при Курската дъга през лятото на 1943 година е вече необратим край на на фашизма!

Споменавам тези две величави победи, защото те дават два много силни импулса на антифашистката съпротива в България.

Въоръжената антифашистка съпротива в България започва още през юни 1941 година – солидарна с битката на съветските народи. Руската столица Москва става маяк в тази борба. Излиза първият партизанин в България Иван Козарев, формира се първата партизанска чета в Пирин с командир Никола Парапунов. Първият партизанин в Средногорието е Найден Стоянов от село Новата махала, Чирпанско, първата чета е Чехларската. В Старозагорския край Генчо Кънев-Циклопа, Стою Чочоолу, Велко Димитров, Марин Черковски, дядо Илич организират съпротивата.

През февруари 1943 година ръководството на БРП (к), която е фактически ръководител на Съпротивата, издава Директива за подготовка на народно въстание. През март-април  същата година се създава Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА), която обединява партизанските отряди, чети, бойни групи, нелегални дейци, ятаци и помагачи. На територията на днешната Старозагорска област основно действат партизанските бригади „Христо Ботев“ – в Чирпанския район, и „Георги Димитров“ в Старозагорския край.

На 27.12.1943 година Георги Димитров в своя статия отбелязва необходимостите за излизане на страната от кризата, настъпила в резултат от пораженията ни хитлерова Германия на Източния фронт: скъсвне с Германия, излизане от състоянието на война със САЩ и Англия, изтегляне на българските войски от съседните страни…

Това се случва на 9 септември 1944 година…

Правителството на Отечествения фронт включва България във войната на страната на Антихитлеристката коалиция. Явяват се и хиляди доброволци – само под знамето на РМС са близо 40 000. Първа, Втора и Четвърта армии веднага започват бойни действия срещу Вермахта. През първата фаза на българското участие във войната Втора армия освобождава Ниш и се насочва към Косово поле, Първа и Четвърта армии освобождават Скопие.

Във втората фаза под командването на ген. Владимир Стойчев в състава на Трети Украински фронт на маршал Толбухин продължава Първа българска армия и минава боен път от Балканите до Алпите и участва в освобождаването на Югославия, Унгария и Австрия. Паметни са битките при Балатон и Драва – при Драва 3-та, 11-та и 16-та пехотни дивизии и корпусът от Червената армия на ген. Артюшенко създават Дравската епопея с разгрома на мощни  хитлерови войски.

През пролетта на 1945 година България посреща своите герои-победители. Особено тържествено в Стара Загора са посрещнати воините от 10 Родопска и 8 Тунджанска дивизии, много от които са от града на липите – заедно с белия кон и артилерийския лафет на загиналия във войната герой майор Таню Баев Кавалджиев.

Във войната България участва с 450-хилядна армия. 31 922 български воини са загинали, ранени и пленени.

Антифашистката съпротива у нас 1941-1944 година и участието на България във войната на страната на Антихитлеристката коалиция спасяват страната ни от поредната национална катастрофа и запазват националните ни граници. Министъът на външните работи Молотов заявява: „Братя българи, бъдете спокойни! Вашите граници остават непокътнати!“

Показателно за това е изявлението на съветската делегация на мирните преговори в Париж, цитирам: „Съветската делегация счита за голяма заслуга на България, че тя завърши бойната подготовка и концентрация на своите войски в един минимален срок, така че само два месеца след като преминаха в настъпление българските войски, наброяващи 12 дивизии, освободиха голяма част от Македония и Гърция, разгромиха в бой осем германски дивизии и оказаха значителна помощ на съветските войски в настъплението на Съветската армия на Запад, спомогна за по-бързото освобождаване на Хърватско, Словения, Унгария и Австрия и следователно за окончателната победа на съюзените държави.“

77 години от победата над хитлерова Германия отминаха.

Но борбата с фашизма в днешните му проявления не е приключила – това са фактите днес – свидетели сме на реабилитация на доказани фашисти и военно-престъпници от 40-те години на миналия век: у нас и в други страни.

Удивително е, че две от водещите страни-победителки – САЩ и Великобритания, поощряват неофашизма, разбира се, не на своя територия, но в България – да, в Украйна – да, в други европейски страни – да. Не го казвам за пръв път, защото вече имаме т.н. „Луков марш“ в България, имаме „Майдана“ и бригадите „Азов“ в Украйна, имаме по книжарските витрини масово издавана литература за героите на ужаса от Вермахта и СС-войските на хитлерова Германия.

Живеем в барутно и съдбоносно време. Стрелбата в Украйна отеква у всеки от нас – и със страховете и надеждите, с тревогите и вярата, премесени в едно огнено кълбо: „Хора, бдете!“

Не сме си и помисляли, че през 2022 година този призив на антифашиста Юлиус Фучик ще бъде толкова важен!

Затова – да почетем паметта на падналите в световната битка срещу фашизма и да поздравим 77-я Девети май! – Ден на победата! Той затова е днес и Ден на Европа, защото без него Европа нямаше да я има като цивилизационен избор. Защото без успехите на Червената армия нямаше да има съюзени срещу фашизма народи. Защото без Русия и съветските народи не биха могли да устоят на мракобесието. А ние днес да спрем с войнстващата русофобия, която постепенно се превръща в ново лице на неофашизма!

Затова: „Хора, бдете!“ – за да имаме свят без неонацизъм, без неофашизъм, какъвто и да е той по националност или геополитическо разположение – български, украински, европейски, североатлантически – какъвто и да е, но без него!

Нека държавните граници да не разделят враждебно народите, а да ги сдружават.

Трифон Митев, председател на Областния и на Общинския съвети на Българския антифашистки съюз – Стара Загора

Posted by bsp_avtor_user on понеделник, май 9th, 2022 @ 4:54PM
Categories: Без категория