Да почетат волята, достойнствата и ролята на Червената армия в общочовешката история, се събраха пред паметника-костница на съветския воин в Стара Загора социалисти, антифашисти и граждани.

„Червената армия е освободителката на Европа. Без нейните победи нямаше да има Втори фронт, нито съюзени народи против фашизма. Тази армия имаше своите военоначалници и командири, оставили имената си в световната военна история и в народностното съзнание не само на руския народ, не само на народите на някогашния Съветски съюз, а на народите по света”, каза в словото си председателят на БАС Трифон Митев.

Днес представители на БСП, БАС, ОС и др. са тук, защото тачат червеноармееца. Защото българските партизани и членове на бойни групи числяха себе си в състава на Червената армия. „Защото това е била клетвата и в много партизански отряди – че са част от Червената армия в битката срещу фашизма. Това е една истина от българската антифашистка съпротива през 1941 – 1944 година и тя няма как да се промени”, подчерта Митев.

Организаторите припомниха историята, битките, храбростта и героизма на воините и се поклониха пред паметта им. 23 февруари  в Русия днес се чества като „Ден на защитника на отечеството”.

„Никога повече фашизъм!  Никога вече война и кърваво разделение на народите. Никога разделение с меч и на нашия български народ!” – с това послание  се изправиха пред паметника на Съветския воин, пред костите на съветски воини, положени в земята на Аязмото с цветя в ръка председателят на ОбС на БСП Валентина Бонева, депутатът  Георги Гьоков, общински съветници и родолюбивите старозагорци, дошли на поклонението.

Словото на Трифон Митев, председател на БАС-Стара Загора:

Днес ние сме пред паметника на Съветския воин, пред костите на съветски воини, положени в земята на Аязмото.

Тук сме, защото днес е 23 февруари – доскоро официално Ден на Червената, впоследствие на Съветската армия – днес в Русия Ден на защитника на Отечеството.

Руската армия е приемник на Съветската и право е на руската държава да го назовава така, както сама преценя, съобразно своите традиции и история.

Но ние днес сме тук, за да почетем волята, достойнствата и ролята именно на Червената армия в общочовешката история.

Защото Червената армия спря в един далечен 23 февруари интервентите и с последващите победи защити делото на Великата октомврийска социалистическа революция.

Защото Червената армия удиви света с позивните от Брест през 1941- ва, че Крепостта не се предава. Тя стъписа военната машина на Вермахта при Москва и не предаде съветската столица. Паметни оттогава са думите на един политрук: „Велика Россия, но некуда отступать! За нами Москва!”

Тази армия при Ленинград и Сталинград, при Севастопол, при много още градове и села, при именни и безименни височини и коти проявяваше мъжество и героизъм, борбеност и спря победния парад из Европа на хитлеровия Райх.

При Сталинград обърна хода на войната. След танковия сблъсък при Курск битката за Берлин вече е въпрос на време!

Тези победи на Червената армия, на невероятния руски народ, на всички народи на Съветския съюз направиха възможно да има Втори фронт и на една маса да седнат с идеите си за победата и за мира, за световния ред Сталин, Чърчил и Рузвелт, въпреки непримиримите идеологически противоречия между тях.

Затова казвам, че Червената армия е освободителката на Европа. Без нейните победи нямаше да има Втори фронт, нито съюзени народи против фашизма. Тази армия имаше своите военоначалници и командири, оставили имената си в световната военна история и в народностното съзнание не само на руския народ, не само на народите на някогашния Съветски съюз, а на народите по света!

Будьони, Ворошилов, Блюхер, Орджоникидзе, Тухачевски, Тимошенко, Конев, Баграмян, Ватутин, Толбухин, маршалът на Победата Жуков, Василевски, Малиновски, Шапошников, Върховното командване по време на Великата отечествена война на съветските народи против фашизма, начело с Йосиф Сталин… Много имена. Заслужават признание и слава.

Както и воините, които са ги следвали – онези, които са положили костите си в гробните могили и онези, които са доживели Победата.

Тачим червеноармееца с много имена и с многото националности. Като червеноармейците, чиито кости сега са тук пред нас. Като Александър Матросов, станал символ на самоотвержеността и хилядите като него. Като Борис Фадеев, радист в парашутната група на Груди Филипов.

Защо днес сме тук и тачим червеноармееца!

Защото българските партизани и членове на бойни групи числяха себе си в състава на Червената армия. Защото това е била клетвата и в много партизански отряди – че са част от Червената армия в битката срещу фашизма! Това е една истина от българската антифашистка съпротива през 1941 – 1944 година и тя няма как да се промени.

Но днес сме тук не само да си припомняме историята и славата на Червената армия и тежките битки на българските партизани, бойните групи и големия принос на ятаците и помагачите в антифашистката съпротива – затова в Казабланка ръководителите на СССР, САЩ и Англия приемат като участници в съюзените армии всички от страните на Тристранния пакт, воювали с оръжие в ръка против фашизма!

Но и за да кажем своето НЕ на всяка пропълзяваща сянка на неофашизъм и на всяка опасност от война.

Защото воините, чиито кости са тук, под Аязмото, едва ли са искали война! Защото едва ли биха искали нови поколения на народите да преживяват ужасите на нова война. И не за това те са освобождавали Европа от фашизма!

Нека тачим падналите червеноармейци и български антифашисти – да е светла паметта им. Нека поднасяме венци пред техните паметници – с признанието към силата и саможертвата им. И с мисълта, с борбата, с надеждите да няма повече нито фашизъм, нито война, за да не се вдигат нови паметници като символ на борба и жертвоготовност, но и като знаци на трагедии и скръб.

Никога повече фашизъм!

Никога вече война и кърваво разделение на народите.

Никога разделение с меч и на нашия български народ!

 

23 февруари 2019

Posted by bsp_avtor_user on събота, февруари 23rd, 2019 @ 8:09PM
Categories: Без категория, Новини