Приоритети като икономически растеж, заетост и безработица, свързаност и сближаване, дигитализация и бъдеще на труда, обща европейска сигурност и редица други чакащи и търсещи отговори останаха изместени и на заден план

Георги Гьоков е народен представител от БСП от Старозагорски избирателен район. Потърсихме го за коментар относно българското европредседателство.

 

Как оценяте българското европредседателство?

Сложен въпрос! И като, че ли е прекалено рано (минали са едва няколко дни) да даваме оценка и да правим равносметка на това, което се случи или пък не се случи през последните шест месеца, когато България председателстваше съвета на Европейския съюз. За това кратко време имахме възможност проактивно да определяме дневния ред на Европейския съюз и да влияем върху процесите, които протичат в икономическия, политическия и всякакъв друг живот в съюза. Доколко успяхме и как се справихме обаче? За да отговорим на този и на още много други въпроси трябва да си спомним приоритетите, с които стартирахме европредседателството. Накратко това бяха: икономически растеж и социално сближаване, бъдеще на Европа и възможностите за младите хора, евро перспектива за Западните Балкани, сигурност и стабилност в единна Европа и цифрова икономика и умения на бъдещето.

Как се справихме според Вас?

Ще припомня, че БСП бе единствената партия, която представи документ, свързан с приоритетите за eвропредседателството, приет на наш форум в края на миналата година. За съжаление в по-голямата си част тези приоритети бяха отхвърлени от Народното събрание. Докато министрите що годе изпълняваха задачата си, за тези 6 месеца, премиерът се появи само веднъж в парламента и то, не за да го информира за нещо, а за да реагира на декларация на лидера на БСП. Народното събрание на практика по време на председателството остана игнорирано. Г-н Борисов прегърна в желязна хватка това председателство и го употреби за лична полза и в полза на своята партия – ГЕРБ. Но не и в полза на България. В обществото остана усещането, че европредседателството успешно беше превърнато в PR акция на премиера и ГЕРБ. Нескончаеми бяха и опитите на управляващите за ползване на европредседателството за вътрешнополитически цели и като индулгенция за всички неудачи, грешни решения и несполуки в управлението. Иначе дипломацията ни и българската администрация работиха усилено, и в изпълнение на програмата. Защитиха публичния образ на европредседателството. И ние като българи трябва да им благодарим за вложените в организацията усилия, защото те наистина бяха на висотата на отговорностите, които имаха. Заради тях и заради това, което направиха по организацията получихме аплаузи, комплименти и високи оценки, но нека не се заблуждаваме – това са стандартните след всяко председателство, оценки и комплименти. По важно е какво ще се запомни за историята, за времето на нашето председателство. Въпреки, че приоритета за Западни Балкани е безспорно важен, на мен ми идва малко в повече, че той засенчи всички останали приоритети, а според мен много по важно бе на преден план да се изведе проблема за обединена Европа, нейното единство, солидарност и бъдеще. Още повече, че Западните Балкани и въобще разширяването на Европа не са в приоритетите на съюза и едва ли ще има развитие по този въпрос при председателството на Австрия. Приоритети като икономически растеж, заетост и безработица, свързаност и сближаване, дигитализация и бъдеще на труда, обща европейска сигурност и редица други чакащи и търсещи отговори останаха изместени, и на заден план. Особено въпросите за сигурността и стабилността на Европа, които не влязоха с необходимото внимание в обхвата на нашето председателство. И един много важен въпрос – Европейският стълб за социални права също отсъстваше от дневния ни ред. След това председателство ми липсват и отговори по три изключително важни за България теми, а именно: приемането ни в Шенген, влизането ни в чакалнята на Еврозоната и особено премахването на мониторинговия механизъм. Сега ще чакаме тези теми да бъдат поставени по време на австрийското председателство, а защо не ги решихме по време на нашето, е въпрос с повишена трудност.

Българинът сега и още дълго време ще си задава въпроси:

Каква беше ползата за България и българина от това председателство? Малко по-добре ли живее и се чувства средният българин след това председателство, а средният европеец? Ще съумеем ли да ползваме натрупания опит по време на председателството, за да генерираме нови и адекватни управленски политики? Стана ли България по-европейска в смисъла на интегриране в европейските институции и структури, в механизмите за вземане на решения?По ясно ли е бъдещето на Европейския съюз? По- близо ли сме до завръщането на младите и трудоспособни хора в България или скоро няма да се върнат? Ще се ускори ли икономическият ни растеж, за да достигане европейските стандарти в обозримо бъдеще? Ще се ускори ли социалното сближаване между страните членки?

Моят отговор на всички въпроси е – НЕ!

Все още сме си най-бедната държава с най-ниски доходи, най-високи нива на бедност и на неравенства. Все сме последни, т.е. продължаваме да сме във втория отбор, на втората скорост на Европа, в задния й двор. За съжаление и в обозримо бъдеще ще си останем такива. И – ДА! Всичко можехме да направим по добре, но не успяхме.

 

Трябва да сме наясно, че заради това председателство много от вътрешните ни проблеми бяха неглижирани, пренебрегвани и оставени на заден план. Държавата се тресе от протести, остри проблеми в здравеопазването, отлив на чуждестранни инвестиции, проблеми с корупцията и какви ли още не, критично важни за българското общество теми, а управляващите нямат решения. И още нещо ще кажа – европейското председателство се ползваше непрекъснато като алиби за загърбване на вътрешните ни проблеми, а опитите на опозицията в лицето на БСП и Парламентарната група на „БСП за България“ да поставят на дневен ред наболели теми, като корупцията, застрашената вътрешна сигурност, проблемите на хората с увреждания, ниските доходи, бедността и т.н. се представяха като опити за провал на европредседателството. Не смятам, че това председателство допринесе по някакъв начин и за преодоляване на евроскептицизма у българина.

Има ли неща, които можехме да направим, но не успяхме?

Показахме, че сме добри организатори на срещи на високо ниво и получихме признание и комплименти за това, но остана усещането, че европейското ни председателство не постигна конкретни и реални решения. Поставяне на значими теми като тази за Западните Балкани е успех, но къде останаха обаче национално-важните теми? Например за Дунавската стратегия и българската дунавска равнина, която е най-бедният регион в целия ЕС. Защо не насочихме внимание към развитието на този регион? Останах с впечатление, че през времето на европредседателството ни, заради действията на управляващите бяхме повече европейци отколкото българи, отстояващи собствените си интереси. /stz24.com

 

Posted by bsp_avtor_user on сряда, юли 11th, 2018 @ 10:06PM
Categories: Без категория, Новини