Драгомир Стойнев, кандидат за депутат от „БСП – лява България“, в интервю за предаването “Седмицата“ на Дарик радио

Водещ: Продължаваме с коалиция „БСП – лява България“, номер 22 в бюлетината. Пряка връзка с Драгомир Стойнев, той е водач на листата в Стара Загора. Здравейте, г-н Стойнев.
Драгомир Стойнев: Здравейте, г-н Вълчев.

Водещ: Министър на икономиката и енергетиката в правителството на Пламен Орешарски, бил е председател на Комисията по труда и социалната политика в по-предходния парламент, беше избран за депутат и в предишния парламент. Независима или зависима България в икономиката подкрепяте?
Драгомир Стойнев: В днешния глобален свят, в който живеем, една малка и отворена икономика, каквато е българската трудно, може да бъде независима. Разбира се, аз с моите действия особено в сферата на енергетиката съм се борил за диверсификация, тъй като диверсификация означава сигурност. Тук говоря и за проекта „Южен поток“, за проекта „Уестингхаус“, за начина по който защитих или по-скоро България се противопостави на увеличаването на въглеродните емисии до 2030г. Показахме, че ние наистина можем да отстояваме своя национална политика.

Водещ: Евро или лев?
Драгомир Стойнев: Ние все още не сме готови за приемане на еврото като официална парична единица. Считам, че пътят който трябва да извървим, особено до ИРЕМ 2, трябва да има допълнителни усилия, най-вече от Българска народна банка. На този етап съм привърженик ние да свършим своята работа, което означава, че левът е единицата, с която ние трябва да продължим да боравим. Нека да не забравяме, че еврото донесе допълнителна инфлация в определени държави.

Водещ: Казвате – по-скоро лев?
Драгомир Стойнев: На този етап – да, защото БНБ все още не е направила необходимите усилия може би, за да получи доверието на Европейската централна банка.

Водещ: Нови заеми или свиване на коланите?
Драгомир Стойнев: Г-н Вълчев, нека вземем пример с Гърция. Международният валутен фонд призна своята грешка, когато именно водеше политика за свиване на коланите. За съжаление, тази политика не означава единствено да се свиват коланите на домакинствата. Това означава да се задуши и бизнесът. Аз лично съм против подобни мерки, но, разбира се, ако говорим за допълнителни разходи, то трябва да има някаква възвръщаемост на тези разходи, т.е. за конкретни инвестиции. Тогава съм по-скоро против свиването на коланите.

Водещ: Да изплати ли държавата на всички пълните влогове в КТБ?
Драгомир Стойнев: Ако КТБ бъде оздравена с намесата на държавата, това ще избегне да се изплащат всички влогове. БСП ясно и категорично заяви и е единствената партия, която се противопостави на банковата ваканция, т.е. ние заявихме, че искаме устремно оздравяване на Корпоративна търговска банка. И по този начин ние ще избегнем именно паниката, ще избегнем и евентуалното прехвърляне на кризата към други банки. За нас е важно КТБ да бъде оздравена.

Водещ: Все пак детайла на въпроса е, добре, да излезем от конкретната банка даже, но да се платят ли на всички всички влогове, включително с държавни пари, ако няма друг начин, защото те били подлъгани от това, че държавата държи тази банка, включително като й позволява да раздава високи лихви?
Драгомир Стойнев: Тук вече това зависи от Банковия надзор. БНБ е една независима институция, и Банковият надзор е трябвало именно да предприеме нужните действия, за да не стигне до…

Водещ: И сега се казва: И понеже не бил предприел, тези хора останали излъгани, те имали по 300 000 , вместо по 200 000, сега да им се даде от държавата“. Това е спорът, който се води – да им се даде ли?

Драгомир Стойнев: Тези хора са приели един риск за своите спестявания, тъй като може би са били подмамени от по-високата лихва. Но в същото време в банката има и депозити на държавни дружества, на стратегически дружества. Не е вярно, че аз съм изтеглил едва ли не депозитите на дружествата в сферата на енергетиката, което е засилило негативния сценарий на КТБ. Тук искам да бъда категорично ясен. Това не се е случвало. В КТБ има депозити на големите енергийни предприятия, както и на голяма част от предприятията в отбранителната индустрия. Тук става въпрос за 80 000 работника. Така че именно за тези предприятия е необходимо БНБ и държавата да се погрижи. Така че това би могло да ни доведе до един лавинообразен ефект, от който ще са необходими много, много години, за да се измъкнем. Така че моето мнение е, че наистина трябва банката да бъде оздравена на всяка цена, за да избегнем именно тази паника и хората да не си дърпат депозитите.

Водещ: Трябва ли да бъде сменено ръководството на БНБ?
Драгомир Стойнев: Аз не мога да кажа дали трябва да бъде сменен или не, мога да кажа, че ръководството на БНБ, не самата институция, загуби доверието на българските граждани. Доколкото си спомням, дори самият г-н Искров е готов ад си подаде оставката. Но считам, че когато приключи предизборната кампания, когато минат изборите, е необходимо да имаме ново ръководство.

Водещ: Плосък данък или прогресивно облагане?
Драгомир Стойнев: По време на криза, аз лично не съм привърженик на увеличаване на данъците. Коалиция „БСП-лява България“ е зад прогресивно облагане, но не веднага, а също така трябва да помислим за семейно подоходно облагане, тъй като демографският проблем се превръща в проблем от национална сигурност.

Водещ: Бихте ли казали все пак, досега всички, които бяха за прогресивното формулираха кое да е най-високото ниво като ставка и за какви пари да става дума?
Драгомир Стойнев: Не бих се наел точно да говоря с конкретни числа, тъй като са необходими, първо, конкретни сметки да се направят, също така зависи от структурата на българската икономика…

Водещ: Да има ли 70-80 процентен данък?
Драгомир Стойнев: Но както казах, ние все още не сме се измъкнали от кризата, въпреки че страната тръгна по пътя на икономически растеж, тъй като заварихме една икономика с отрицателен икономически растеж – минус 1.3 и оставихме икономиката с 2.1% по сезонно /…/ данни, което показва, че България се отлепи от дъното. Докато не се възстанови, докато не достигне до един устойчив и висок икономически растеж, не е хубаво да се увеличават данъците.

Водещ: Да има ли 70-80 процентен данък?
Драгомир Стойнев: Не, не. За такива високи нива не говорим, защото в крайна сметка това задушава потреблението.

Водещ: Ще отмените ли Данъка върху лихвите?
Драгомир Стойнев: Ще бъда откровен с вас. Данъкът върху лихвите, който казва, че ще го отмени. Мисля, че ще излъже. Хубаво, би било, гласоподавателите да чуят, че ще бъде отменен. По-скоро БСП ще се съсредоточи да проведем един диалог с банките, да се преразгледат всички допълнителни такси, с които се натоварва крайният потребител и всички едни допълнителни такси, пък, е едно увеличаване на този данък върху лихвите веднага ще рефлектира върху оценките на банката, а не толкова върху самата банка. Така че на този етап не го считам за необходимо.

Водещ: Трябва ли да остане ДДС върху дарените на бедните хора храни?

Драгомир Стойнев: Вие може да зададете въпроса дали да има ДДС и върху книгите и върху детските дрехи.

Водещ: Не. Тук, знаете ли да ви обясня къде е, всъщност, различието – ако хвърлиш една храна с изтичащ срок на годност, ако я бракуваш няма ДДС, ако я дадеш да я изяде някой – има.
Драгомир Стойнев: Да, добре звучи и е справедливо това, което го казвате, само че опасността да се заобикаля тази мярка и голяма част от определени стоки да отиват, именно, уж, че се дават на бедните хора, което е прекрасно и аз го подкрепям, води до създаване на сива икономика, за допълнително стимулиране на сивата икономика и аз съм категорично против.

Водещ: То не е ли същото, дали, ако ще лъжеш, че бракуваш? Нали, т.е. ако си решил да излъжеш ще излъжеш, че бракуваш вместо да излъжеш, че даряваш.
Драгомир Стойнев: Да, но така или иначе, ние сме предприели единна ставка, тъй като не трябва да се гледа единствено ДДС, трябва да се гледа нивото на преките и косвени данъци. Така че, когато сме приели ДДС от 20% това важи за абсолютно всички стоки. Аз съм „за“, примерно, да има нулева ставка за детските храни, нулева ставка за книгите, защото има огромен проблем с образованието, но това означава да имаме и много по-високи корпоративни данъци и много по-високи данъци върху доходите на физическите лица.

Водещ: Трябва ли да останат минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове?
Драгомир Стойнев: Трябва да останат. Ние от БСП само за предишната година работната заплата се увеличи с приблизително 60%. Нещо повече – хората, които работят на минимална работна заплата от тази година те, де факто, не плащат данък, тъй като данъкът им ще се възстанови в края на годината – нещо важно. За съжаление, това българският гражданин не го знае. Знаят го единствено хората, които работят на минимална работна заплата. Ние, дори, сме за увеличаването на минималната работна заплата през годините. А що се отнася до минималните осигурителни прагове – също смятам, че трябва да останат.

Водещ: Колко да бъде минималната работна заплата за 2015 година?
Драгомир Стойнев: Ние имахме със стартиране на живота на правителството „Орешарски“, до 2017 година минималната работна заплата трябваше да стане 450 лева.

Водещ: Трябва ли промяна в размера на осигурителните вноски?
Драгомир Стойнев: Тук, зависи от диалогът между работодател и работник. Т.е. между работодатели и синдикатите. За мен е важно и речта на този диалог и съм против да се взимат административно или по-скоро без да се попита тяхното мнение да се увеличават осигурителните вноски. Ние, по-скоро, трябва да се борим със сивата икономика и когато счетем, че борбата, наистина, дава резултат тогава можем да говорим за увеличаване размера на осигурителните вноски.

Водещ: На колко години трябва да се пенсионират мъжете и жените в България?
Драгомир Стойнев: БСП е категорично против увеличаването на стажа и на възрастта. Ние, вярно – има застаряваща икономика, но от друга страна, пък, хората не могат да работят цял живот. Те не могат, грубо казано, да ходят на работа с памперси. Именно, ние инициирахме това замразяване на стаж и възраст. Разбира се, евентуалното увеличаване на стаж и възраст трябва да бъде съобразено със средната положителност на живот, но на това етап хората имат право на избор – могат да продължат да работят, ако имат сили, ако имат хубава работа, но голяма част от българското население, за съжаление, няма този лукс. Така че ние сме „за“ замразяването, за продължаване на тази политика за замразяване на стаж и възраст.

Водещ: За или против поскъпването на тока до края на тази година? То вече и конкретни измерения – почти 10%.
Драгомир Стойнев: Тук ще ми позволите да кажа няколко изречения малко повече. Категорично съм против увеличаването на цената на електроенергията, тъй като служебното правителство и главно ГЕРБ – те не са решили основен проблем, а ние, именно, срещу това се борят. В момента г-н Вълчев, ЕРП-тата отново не плащат своите сметки към НЕК. Няма я тази борба, която ние водихме срещу възобновяемите енергийни източници, когато наложихме допълнителна такса. Но за мен това е разбираемо, тъй като те са любимите инвестиции на ГЕРБ и на президента Плевнелиев, който съзира Конституционния съд, именно, срещу въвеждането на тази такса. Т.е. служебното правителство не продължава преговорите, които ние започнахме с двете американски централи за предоговаряне на договорите. Т.е. те не желаят да продължат тази политика, която наистина, води до една по-голяма справедливост не само за бизнеса, но и за българските граждани. Най-лесният вариант – именно, да се увеличи цената на електроенергията, но когато едно правителство обслужва, именно, интересите на тези, които създават проблема, на тези, които са основната причина за дефицита НЕК, ние категорично не го приемаме.

Водещ: Трябва ли законът да ограничава търговците със значителна пазарна сила за малките и средни производители и доставчици? Вие впрочем, давахте отговор на този въпрос.
Драгомир Стойнев: Ние от БСП започнахме тази битка за справедливост с големите търговски вериги, например. Аз съм се срещал с техните ръководители, но за съжаление, те не изпълниха техните обещания. Примерно, аз винаги съм настоявал в големите вериги да има регионални щандове за местните производители, за хора, които не могат да отговорят с количество. Те имат качествена продукция, но не могат да отговорят с количество. Примерно, тук, в Стара Загора има определени производители, които искат да встъпят в големите търговски вериги, те трябва да отговорят с количество. Ако отворят такива щандове за регионални производители, то те ще могат да снабдяват магазините, които се намират в Старозагорска област. Нещо, което големите търговски вериги обещаха, но не изпълниха.

Водещ: В магистрала „Хемус“ или в пътя от Видин до София трябва да се инвестира първо?
Драгомир Стойнев: И двата проекта са необходими на страната. Този проект, който има по-голяма готовност, нека в него да се инвестира първо.

Водещ: А вие знаете ли кой има по-голяма готовност като член на кабинета доскоро?
Драгомир Стойнев: И двамата проекта са необходими, ако гледаме от икономическа гледна точка, и ако следим потока, който идва от Турция към Европа, пътят от Видин до София е необходим – това е и продължение на магистрала „Струма“, така е хубаво той да бъде направен. Разбира се, магистрала „Хемус“ също така е необходима, защото в Северозападния регион има необходимост от такава инфраструктура.

Водещ: Знаете ли, уловката в този въпрос, понеже на всички бях настойчив, всички се опитаха да отговорят като вас – и двете са важни. Уловката във въпроса е, първо, първият лев къде да се даде? Може да е 3 минути по-късно да е следващият лев в другото, но все пак човек трябва да има приоритети, особено една голяма партия. Къде първо?

Драгомир Стойнев: И двата проекта са нужни. Този, който има по-голяма готовност. Ако пътя от Видин до София има по-голяма готовност, нека се вложат там, но ако на магистрала „Хемус“ утре могат да се направят търговете за строителство, нека средствата да бъдат вложени там. И двата инфраструктурни проекта са необходими за страната, така че аз не виждам толкова голяма разлика. И Северозападният регион имаме нужда и от двата инфраструктурни проекта. Но в крайна сметка, ние трябва да говорим за балансирано регионално развитие, нещо, което правителството на Орешарски направи, тъй като се създаде и специална районна програма за Северозападния регион, в който са включени и двата проекта.

Водещ: Ще строите ли АЕЦ „Белене“?
Драгомир Стойнев: България има нужда от нови мощности. След като правителството на ГЕРБ с лека ръка спря проекта, неразбираемо защо и се загробиха над 1.5 милиарда лева, ние мислим, че след като завърши арбитражното дело е необходимо да се предприемат действия и за изграждането на АЕЦ „Белене“.

Водещ: Така отговаряте на многократните реплики от десницата: „Е, що не го построиха, като искаха през тази една година“. Вие казвате заради арбитража?
Драгомир Стойнев: Ние имаме арбитраж. Няма как да се търси инвеститор по време на арбитраж. Нека да завърши арбитражното дело и тогава да се вземе решение. Но ние имаме нужда от нови мощности и той трябва да бъде построен. По скоро въпросът трябва да бъде зададен на тези, които спряха АЕЦ „Белене“ и да кажат защо заробиха 1.5 млрд. лева? Ние не сме Катар, не сме Обединените арабски емирства – богата държава, която може да си позволи лукса с лека ръка да пилее милиарди.

Водещ: На въпроса ще сложите ли нов реактор в АЕЦ „Козлодуй“ с „Уестингхаус“, вие дадохте категоричен отговор с действията си – вие сте „за“.

Драгомир Стойнев: Г-н Вълчев, представете си следната хипотеза: не правим никаква инвестиция в АЕЦ „Козлодуй“. След 20 години, въпреки увеличаването на живота на Пети и Шести реактор, което вече започва да става под въпрос, тъй като служебното правителство онзи ден освободи един от възможно най-големите експерти в ядрената енергетика – г-н Иван Генов, от своя пост – след 20 години АЕЦ „Козлодуй“ ще се превърне в една гробница. Ние това ли искаме? Тук не е въпрос дали ще имаме договор с „Уестингхаус“ или с някоя друга компания, защото този договор, ако нямаме финансов модел, който наистина да показва, че този проект може да бъде осъществен и произведената електроенергия ще бъде на една ниска цена, то тогава няма да го правим. Но ако покажем, че наистина има финансов модел, който ще позволи на България да се индустриализира, аз не виждам нищо лошо в това. Иначе след 20 години АЕЦ „Козлодуй“, с който в момента се гордеем, ще се превърне в една поредна гробница. Подобни гробници по време на прехода видяхме много, които завършиха с рязане на скрап.

Водещ: Трябва ли България да подкрепи Споразумението за свободна търговия между Евросъюза и САЩ?
Драгомир Стойнев: България към този етап е изолирана от преговорите, но опасността в България да влязат генномодифицирани продукти, срещу което ние категорично се противопоставяме, или евентуално шистов газ да ни се предложи отново на масата и ние да взимаме решения – ние сме категорично против.

Водещ: Най-важната инвестиция срещу наводненията?
Драгомир Стойнев: За мен лично това е превенцията. Аз бях тук, в Стара Загора и видях с очите си този ад, който преживяха хората. Човек срещу природата трудно може да се бори. Наводнения стават и в най-развитите държави – във Франция и в Италия, преди няколко месеца имаше и в Дания, ако не се лъжа. Мисля, че превенцията е най-важното, така че наистина хората във всеки един момент да бъдат подготвени и евакуирани.

Водещ: И най-важната инвестиция на България с европари до 2020 г.?
Драгомир Стойнев: С европари – това означава по европейските програми, за мен лично трябва да се мобилизират средства за иновации на малките и средни предприятия, за модернизация на технологичния процес на българските фирми. И разбира се, тази политика, която аз водих, за икономизиране на външната политика, е нещо изключително важно – с евросредства да се води политика за насърчаване на българския експорт.

Водещ: И най-сетне, два дни преди Деня на независимостта на България, интересният въпрос „Подкрепяте ли независимостта на Шотландия и Каталуня“?
Драгомир Стойнев: За да се стигне дотук да има референдум, това показва, че нещо не работи в Европа. Аз съм против прекрояването на картите на Европа и на отделните държави. Това означава, че имаме един проблем в Европейския съюз. За мен лично това е липсата на солидарност. Като че ли политиките се водят главно бенефициенти да бъдат богатите европейски държави, но за мен е важно да няма „Европа на две скорости“. Така, както се случва и с проекта „Южен поток“ – „Северен поток“ го има, но „Южен поток“ го няма. И тук, ако ми позволите нещо много важно, защото вече се говори, най-вече от служебното правителство, как предишният кабинет – има нападки към мен, че не са договорени таксите. Бих посъветвал служебния вицепремиер Екатерина Захариева малко повече да чете, защото таксите по „Южен поток“ ще се определят от регулатора. Ако искаме да бъдем европейци и да спазваме европейското законодателство, именно регулаторът е тази институция, която определя таксите. Ако ние бяхме подписали нещо без да има мнението на регулатора, то тогава щеше да бъде в нарушение с Третия енергиен пакет. Тъй като и лидерът на ГЕРБ продължава да говори откровено тези глупости, наистина го съветвам да не се доверява толкова на служебното правителство, въпреки че то работи като предизборен щаб на ПП ГЕРБ.

Водещ: Драгомир Стойнев, водач на листата на коалиция „БСП – лява България“ в Стара Загора.

Posted by bsp_avtor_user on събота, септември 20th, 2014 @ 3:03PM
Categories: Без категория, БСП в медиите, Новини