Интервю на Дима ТОНЕВА

Партията ни ще стане национален лидер, ако спре да се рови в миналото и даде формулата за новото ляво, особено в икономиката, казва още народният представител от „БСП – лява България“ в 27-ми Старозагорски избирателен район

– Г-н Стойнев, преди дни стана ясно, че 49-ят конгрес на БСП, който ще избере лидер и Национален съвет, ще се проведе на 7 и 8 май в НДК. Ако бъдете номиниран по уставния ред за председател на партията, ще приемете ли да участвате в това състезание?

– Моята цел е БСП да е лидер в националната политика, лидерският пост не е самоцел. БСП не трябва да е самотен остров, който някакви вътрешни групи се борят да превземат.

И какво от това, ако не можем да помогнем на държавата си?

За мен този конгрес е от значение, защото ще покаже дали БСП ще се промени като политика, дали най-сетне ще престане да се занимава със себе си и ще види голямото. Когато една партия гледа към миналото, не може да привлече повече съмишленици и симпатизанти. Важно е този конгрес да излъчи работещ екип, който да поведе не само БСП, но и страната по нов път на развитие, да създадем достойно общество, граждани със самочувствие. На миналия конгрес разликата между мен и Михаил Миков бе малка – около 20 гласа, но кампанията анти и атаките вътре в БСП бяха големи. Дано сега играта е чиста, дано се чуват предложения за БСП, а не интриги. Иначе номинациите предстоят, изборът на делегатски състав – също. Много хора казват, че ще ме подкрепят. Нека видим как ще тече и този процес – колко е свободен и безпристрастен. Аз съм за честна игра и дано такава се случи.

– А БСП от каква промяна се нуждае?

– БСП е партия с традиции, които са ключови, но не трябва постоянно да гледаме назад. Да използваме като аргумент минала слава или да плащаме дан на минали грешки. Докато се мъчим да се върнем към лявото от миналото, пропуснахме да направим новите леви политики, новите леви послания към хората, които са адекватни на съвременното общество и икономика. Трябва да гледаме най-вече напред. Без да разберем и приемем, че за нас са по-важни новите леви политики, отколкото миналата слава, няма как да привлечем повече избиратели. Вътрешнопартийните проблеми трябва да бъдат загърбени. Национален интерес, здравословен и пазещ българщината патриотизъм преосмисляне на сляпото послушание към който и да е съюз и външен фактор, работеща икономика, образование, което да захрани тази икономика, т. е. политики, които най-напред да бъдат насочени към защита на националните ни интереси. На това трябва да стъпи БСП, останалото е дребнотемие и празно политикантстване, което, виждаме – озлобява хората.

– Според данни от миналата седмица на ЕК, около 70% от безработните българи, дори когато си намерят работа, продължават да живеят в крайна бедност. Сред най-дискутираните проблеми в Давос е задълбочаващото се неравенство между бедни и богати. Имате ли идея за справяне с тази ситуация?

– Проблемите с бедността са факт. Хората все повече усещат безизходицата и отчаянието. Единственото, с което тази бедност може да бъде преодоляна, е работеща икономика. Един човек, за да се измъкне от бедността, трябва да е образован, квалифициран, и, разбира се, да има работа. За да има работа, бизнесът се нуждае от доверие, бизнес климатът да е добър, да има перспектива, за да инвестира. Сега е налице порочен кръг – хората не се квалифицират, бизнесът не желае да се разширява и създава работни места, а държавата като регулатор липсва. В момента сме в очакване на тежък удар в здравеопазването върху всички граждани. Българите ще ползват два пакета и ще бъдат разделени на привилегировани и на втора ръка – с по-малко подкрепа за здраве. Неслучайно исканият от нас вот на недоверие е в сектор здравеопазване.

– Ще има ли нови избори?

– Пътят към нови избори изглежда неизбежен, ако гледаме обективно. Тази стабилност, която ни очертава правителството, е илюзорна. Управляващата коалиция прилича на несигурен пазарлък, който ще се разпадне заради алчността на участниците. През 2014 г. имахме фискален резерв от приблизително 6 млрд. и 700 млн. лв., сега сме на 5 млрд. и 900 млн., а в същото време увеличението на държавния дълг е със 780 млн. лв. В социалната сфера трагедията е пълна. Това, което прави министър Калфин, е имитация на реформа в пенсионната реформа. На 24 януари излезе доклад на ЕК, който сочи, че от 28 държави България е на 22 място по усвояване на евросредства и въобще не сме в групата на отличниците както изтъква премиерът. От този прах, който се хвърля в очите на хората, излиза, че едва ли не сме просперираща държава, а реалността е коренно различна.

– Идеите на БСП за справяне с бедността?

– Формулата е подкрепа за българския, националния капитал и инвеститор – малък или голям, чрез специален пакет от мерки – финансови, регулаторни, данъчни, насърчителни. Държавата трябва да дойде на мястото си. Обвиняват ме, че говоря едва ли не за планова икономика. Не, аз говоря за една много модерна форма на държавен капитализъм, която да създава национален капитал. Нека ги има европарите, но чрез тях текат и много други зависимости. Второто е работа в дългосрочен план – образованието. Тази сфера е неглижирана от години. А горивото на всяка икономика са квалифицираните кадри и иновациите. Ако продължаваме, както досега, полезните инвеститори за икономиката ще бягат. Ще има само такива, които експлоатират за кратък период евтина и нискоквалифицирана работна ръка.

– Като бивш ресорен министър, според Вас, как се развива ситуацията в минно-енергийния комплекс „Марица-изток“, и действително ли се подобрява състоянието на БЕХ?

– Една година чакаме БЕХ да вземе заем, за да се разплатим на двете американски централи – Ей И Ес и Контур Глобал и така реално да влязат в сила предоговорените условия между тях и държавата. Преди една година в шумна пиар акция, съвместно с министър-председателя и с американската посланичка, бе подписан договор, който обещаваше как едва ли не чрез предоговаряне ще се намали тежестта върху НЕК. Все още този ангажимент на правителството не е изпълнен и аз вече се съмнявам, че договорите са в сила. В енергетиката са необходими инвестиции. В комплекса „Марица-изток“ в момента има огромна нужда от резервни части. Вместо това ръководството си е закупило 50 нови джипа, за да се вози. Може би целта е, ако багерите и булдозерите не работят, да се вкарват частни компании да работят и да се източва дружеството.

– Прогнозата Ви за енергийния комплекс?

– Важно е дружествата да подобрят финансовото си състояние. Винаги съм казвал, че българският миньор е в основата на българската енергетика. Вярвам и желая да се подобри финансовото състояние не само на мините, а и на ТЕЦ 2, разбира се, и на чуждестранните инвеститори, така че да имаме работеща енергетика.

– Противоречиви са мненията за процеса на либерализация на енергийния пазар, при който фирмите и гражданите могат да сключват договор с различни доставчици на еленергия. Вашето мнение за този процес и какво бихте посъветвали малкия и средния бизнес, а и битовите потребители?

– Противоречиви са, защото е нещо ново и хората са несигурни. Липсва и информационна кампания. Конкуренцията е нещо добро и считам, че ще даде своя ефект. Няма да го усетим днес или утре, а след две-три години. Но за истинска либерализация трудно можем да говорим, когато НЕК има ангажимент да изкупува електроенергия на една изключително висока цена както от американските централи, така и от ВЕИ-сектора. Докато не се намери решение на този проблем, трудно можем да говорим за реална либерализация. Силно се надявам и не разбирам защо ЕК още не е отговорила на КЕВР, която я сезира в началото на 2014 г. по повод дългосрочните договори – единия за неправомерна държавна помощ, а другия за прекомерна държавна помощ.

– Изглежда „Южен поток“ е окончателно затворен. Ще потече ли, според Вас, газ по „турски поток“ и кога? Каква е перспективата на България като играч в този бизнес?

– Големият въпрос е защо се стигна дотук. „Южен поток“ е стратегически енергиен проект, който осигуряваше сигурност на доставките на природен газ. По този проект най-вече българският бизнес щеше да усети ползите, българската икономика, а оттам и хората. Сега се вади като алтернатива прословутият газов хъб, който е мечтата на министър-председателя. Да, той е нещо хубаво. Имам обаче един въпрос – откъде ще се пълни този хъб? За него газ няма. Ако ще разчитаме на този 1 млрд. кубически метра природен газ, за който правителството на Орешарски подписа за реалната диверсификация с консорциум „Шах Дениз-2“, добре. Но това е крайно недостатъчно. Ако ще разчитаме на местни добиви, нека видим какво имаме. Дано имаме огромно количество залежи, да ги намерим, но вашите читатели трябва да знаят, че чисто технически тази газ ще може да бъде извлечена едва след 12 години. България имаше перспективи на този пазар, но за съжаление ги загубихме. Аз най-вече вярвам в бъдещите правителства, които могат да осигурят доставки на руски газ за България. Този хъб може да бъде запълнен единствено с руски газ.

НБП

Posted by bsp_avtor_user on понеделник, февруари 8th, 2016 @ 1:29PM
Categories: БСП в медиите, Новини