Памет: 121 години от рождението на Гео Милев

в. ДУМА. У нас е забранено да се говори, да се пише, да се чете и най-сетне: да се живее

Гео Милев влиза в прицела на екзекуторите в едни от най-тежките години за българския народ. Готвят се черните списъци на злокобните априлски и майски нощи през 1925 година. Белият терор на българския фашизъм затяга примката си около туптящото гърло на един от най-големите представители на българската литература, на един от нейните най-оригинални творци, на вдъхновения певец на първото антифашистко въстание в света, на поета, добил своето истинско призвание „да бъде преди всичко и само – Човек. Човек посред народа…“, както пише той в своето списание „Пламък“.
Ние го наричаме Поета на Септември

Гео Милев е писател, за когото всяко прилагателно само омекотява, но не изостря името му. То трябва да свети, да внушава, да говори чисто и само – Гео Милев.
Исторически погледнато, Гео Милев принадлежи към поетите, живели и творили през първата четвърт на двадесетия век, а философски погледнато, той е поет на бъдещето. Образът му вечно ще се отразява в огледалото на народния живот, осветен от зиналия кратер на кървавия месец. До това огледало се стига изключително трудно. Необходим е не само талант, но и социална ориентация. Гео най-добре от всички свои събратя по перо по време на Септемврийското въстание прозира времето и с енергията на изключителния си темперамент и острота на ума, на високата си интелигентност и неспокойна новаторска личност изважда от недрата, от болката, от оптимизма, от мъката, от самочувствието на българския народ истината за това време. Претворява я в ярки метафори и гневни строфи, насища я със страст и пророчество и завинаги я заковава в паметта на историята с безсмъртната си поема „Септември“.
Много е написано за еволюцията у Гео Милев. Почти всичко е обяснено и за модернистичните му протуберанси, и за дързостта на стиха му, и за новаторството в поетическата форма, и за срутените кумири, и за неговата нова естетика, и за бурното му навлизане в кипежа на литературата и революционните събития. Всичко това е необходимо и полезно и в същото време често се питаме дали идейно-художественото развитие на поета е обяснено с точна мяра, поне донякъде доближаваща се до неговия талант и открития. Не е ли подхождано към творчеството на Гео Милев с остарели представи и неточни измерения на големите дълбочини и типично Геомилевски философски прозрения, които излъчват поезията, публицистиката и критиката на поета. Не е ли той по-всеобхватно и по-силно разбран от народа, отколкото от българската критика?! За народа той никога не е бил разделеният, а винаги е бил единният Гео Милев. За него важи максимата: Не поетът избира своите теми и събития, а животът на народа, неговите борби и съдбини избират своя необходим певец. България го избра не в дните на революционния вихър, а след погрома на бунта. И всъщност Гео Милев продължи живота на съпротивата срещу злото, пренесе я и в сърцата и в действията на следващите поколения.
Антифашистът Гео Милев бе разтърсван от политическата и социалната неправда в обществото, а Септемврийското въстание 1923 г. изпълва чувствата, мислите и творчеството му с възторг и вяра. Патосът на народния устрем се преселва в действията му и разлюлява душата му. Повече от година и половина (септември 1923 – април 1925 г.) поетът е най-неспокоен, най-вдъхновен, най-остър – сякаш целият е изтъкан от оголени нажежени нерви. И съвсем естествено, и съвсем логично е да напише най-силната, най-хубавата, най-мъжествената, най-огнената, най-неповторимата поема в българската литература с европейско и световно значение. Защото поемата „Септември“ е вътре в самия възторжен и кървав месец Септември.
Гео Милев е „Септември“ и „Септември“ е Гео Милев.
Преди появяването на бял свят на поемата в своята статия „И свет во тме светится“ („Пламък“, бр. 1, 1924 г.) Гео Милев пише: „Ний ще останем там, дето е Народът: при Народа, сред Народа. Понеже не ни съблазняват милостите на държавата; понеже чувството ни води не в пътищата на кариеризма; понеже съвестта ни вика против ония парвенюта на деня които получават места на директори и началници или седалища в комисии за насърчение на родното изкуство; понеже предчувстваме престъпника у всеки, който не е при народа; понеже предчувстваме престъпление във всеки компромис между отделната личност и народа – затова: ще останем там, дето е Народът!“

По-нататък Гео Милев посочва епохата на всеобщо преоценяване за цялото човечество – епоха на ликвидиране с много неща, които – до днес – са били благо, гордост и светиня. Днешният завой на епохата може да низвергне всичко, всички ценности, но ний знаем – само едно не: Народа.
В същата статия-програма на списание „Пламък“, Гео Милев осветлява философското понятие. „Народ и Човек“, което днес е така актуално за днешните съвременни поети. И трябва да се запитаме дали не сме забравили през последните двадесет и пет години, че над „Властта и Държавата стои Народът. Свещеният Народ“.
И колко често се кълнем в Бога, сякаш сме забравили, че Христос и апостолите бяха в живота, „око в око с живота“, както пише Поетът.
И нека не забравяме, че Гео Милев е чисто българско явление, така като чисто българско явление са Ботев, Яворов, Смирненски, Вапцаров. Тези пет опорни точки на човешката нравственост в борбата на народа за свобода – социална и политическа взаимно се допълват и върху тях се крепи неръкотворния мост на българската поезия. Гео Милев достойно и по неповторим начин изпълни социалната поръчка на своето тревожно време, изпълни я с призванието на огромния си талант и с високата цена на саможертвата.

Гео Милев е свято национално достояние и най-вече за непримиримите негови следовници в живота и в литературата. През осемдесетте години на миналия век написах поемата „Под небесните мостове“, в която за Гео Милев има такива редове:
Поетът по-висок е от делничните сиви дни,
които като пясък в мрежата
на звездното небе изтичат.
Поетът има дом, родители, любов, деца, стихотворения
и между тях заселва думите: родина, свобода и смърт.
Поетът всъщност е дете, облечено в костюм
                       за възрастен човек –
на едри крачки улиците мокри сам безцелно преминава.
Поетът няма да попита какво на него ще се падне,
за да сложи в ред безправието на правия човек….

Лъчезар Еленков

Литературни вечери
Простреляният български пегас

121 години от рождението на Гео Милев
и представяне на книгата му
„Септември ще бъде май“

Днес от 18.00 ч., ул. „Позитано 20“, Национален клуб на БСП

 

 

 

Posted by bsp_avtor_user on петък, януари 15th, 2016 @ 1:14PM
Categories: БСП в медиите, Новини