АЛТЕРНАТИВНИЯТ БЮДЖЕТ – ПРОГРАМА ЗА РАСТЕЖ

НА ЗАЕТОСТТА И ДОХОДИТЕ

 Основни начала

Определящата цел на бюджетната политика на БСП на сегашния етап е приоритетното повишаване на заетостта и преодоляването на кризата в доходите на голямото мнозинство домакинства. Без да се нарушават изискванията за благоразумна бюджетна политика, такава цел е възможна само въз основа на нова активна държавна политика на комплексни мерки за насърчаване на икономическия растеж, ускорено създаване на нови работни места и решително повишаване на равнищата на доходите и на благосъстоянието на хората.

В Доклада на правителството на ГЕРБ по Законопроекта за държавния бюджет за 2013 г. черно на бяло се признава, че България има нужда от нов модел за икономически растеж, който, въз основа на взаимодействието между иновации, научноизследователската и развойна деност и индустриални политики, да даде тласък на заетостта /стр. 67/.

Същевременно обаче в Законопроекта за държавния бюджет за следващата година няма и помен от подобна нова политика. Това е напълно закономерно, тъй като проектът за пореден път отразява позицията на ГЕРБ за ролята на държавата като „нощен пазач” без активна роля за регулиране на икономиката и при социални ангажименти „колкото пари остават”.

Бюджет 2013 гръмко се обявява за едва ли не „най-големия” до сега. Всъщност, докато в предходния период бюджетните разходи доближаваха допустимия лимит от 40% спрямо БВП, то ГЕРБ се стреми да е „първенец” по съкращаване на този дял, който в законопроекта за следващата година той възлиза едва на 37,5%! Тази политика се отразява крайно отрицателно на възможностите за решаване на най-болезнените проблеми на хората в трудоспособна възраст, както и на децата и младежите, и на хората от третата възраст.

 

 

Приоритетни решения и пакети от мерки

 

Алтернативната бюджетна политика на БСП и ПГКБ извежда като определящи приоритети решаването на най-острите проблеми на кризата  чрез мобилизация на всички възможни бюджетни ресурси при последователно спазване на условието за поддържане на стабилна фискална рамка.

1. Приоритет – ускорен ръст на заетостта.

Заетостта за три години катастрофално се срина и българските граждани, които работят и се осигуряват намаляха с 386 хил. Коефициентът на заетост спадна от 63,3% на 58,3% и достигна нивото си от 2003 г.

Безработните се увеличиха с нови 190 хил. и заедно с обезкуражените лица достигнаха 650 хил. Коефициентът на безработица се удвои, от 6,3% на 12,4%. Безработните младежи достигнаха над 30%.

Безработицата се превърна в основен икономически, социален и политически проблем за България. В същия момент, в период на криза, средствата за активна политика на пазара на труда най-безотговорно бяха намалени 3 пъти.

Оправданията на управляващите с ударите на кризата са кухи, тъй като именно отказът от каквито и да е било антикризисни мерки и уповението в т.нар. автоматични стабилизатори пряко дапринесе именно за тази катастрофа в областта на заетостта. Доказателство за това са и числата, заложени в Бюджет 2013 – задържане на безработицата на равнища от 12.4% (чувствително над средното за ЕС). Съгласно бюджетната прогноза за 2013 година, от общия брой регистирани безработни лица – 354 530, предвиждания брой наети на работа лица по програми и мерки достига не повече от 23 530, (докато за текущата 2012 година това число възлиза на 27 185!).

Вместо просто да се разчита на общо подобряване на стопанската конюнктура, ние защитаваме разбирането за неотложната необходимост от решителни целеви мерки за максимално съхраняване и разкриване на нови работни места едновременно с необходимата преквалификация за ефективното им попълване.

Мерки:

–   Насочване на дейността на Българската банка за развитие на първо място за съфинансиране на проекти и програми с бизнеса, предвиждащи запазване и нарастване на заетите. За целта да се осигури капитализиране на ББР при режим на критерии за разходване на средставата в зависимост от приоритета за работни места.

–   По-ефективно използване на средствата от Европейския социален фонд за повишаване адаптивността и активността на безработните лица и увеличаване на трайната и качествена заетост.

– Въвеждане на законов механизъм за определяне на разходите за активна политика в съответствие със състоянието на пазара на труда. Наложително е да се предприеме увеличаване на разходите за активна политика на пазара на труда до достигане на минимум 150 млн.лв. при 73 млн.лв. в момента

– Мерките и програмите за активна политика по заетост да се насочват към общините с най-висока безработица, съгласно потребностите на региона и качеството на свободната работна сила.

– Подобряване на образователното и квалификационно ниво на хората в трудоспособна възраст; осигуряване на продължаващо обучение и преквалификации. Въвеждане на специфични данъчни облекчения за работодателите, които организират, предлагат и изпращат на обучение заети лица.

–   Осигуряване на пряка връзка на средните и особено на висшите образователни институции с публичните институции и бизнес структурите – потребители на кадри.

–   Приоритет на стратегия за насърчаване на различните видове земеделски кооперации като перспективна форма за стопанска дейност и социален напредък.

–   Запазване и увеличаване на ресурсите по мерките за подпомагане на млади фермери и за модернизиране на селскостопански единици.

–   Защита на правото на труд на по-възрастните безработни в предпенсионна възраст, за да им се даде възможност за по-плавен преход от заетост към пенсия. За целта:

• включване на хора над 50-годишна възраст в целенасочени обучения;
• създаване на работни места, съобразени с нуждите на работниците от типа 50+, вкл. чрез прилагане на стимули за работодателите;
• компенсиране на загуба на доход за определен период от време при преход от едно на друго работно място;
• създаване на защитени работни места, като се осигурява субсидирана заетост за възрастни хора с увреждания;
• разработване и прилагане на инициативи от типа „50+” за субсидиране на интеграцията на възрастните работници и на възрастните с увреждания, подпомагане и гарантиране на възнаграждението;
• целеви финансови стимули за работодателите при наемане на възрастни работници.

– Увеличаване на публичните инвестиции в инфраструктура, вкл. и социална, както и в обществени услуги (здравеопазване, образование, култура, ВиК, електроснабдяване и др.), като средство за осигуряване устойчива заетост в публичния сектор.

– Освобождаване от дължими осигурителни вноски за наетото лице – период от 3 до 6 месеца, или възстановяване на платените осигурителни вноски, или намаляване размера на осигурителните вноски, дължими за наетото лице.

2. Приоритет – активни мерки срещу бедността и подкрепа на хората в затруднено положение.

Линията на бедност за 2010 г. е 273 лв. средномесечно на лице от домакинство. При това ниво, под прага на бедност остават 1 682 500 лица, което представлява 22.4% от населението в страната. В материални лишения живеят 43.6% от хората; 30,8% едва покриват разходите за жилището си; 46,2% не могат да си позволят адекватно отопление на жилището.

В Бюджет 2013 социалните плащания се замразяват. Не се придвижда никакво увеличение на плащанията за майките, децата, хората с увреждания и безработните. Дългоочакваното вдигане на пенсиите дори не покрива нито резкия скок на цените на хранителните продукти, нито увеличението на цените на лекарствата, ел. енергията, горивата и др.

За нас е недопустима политиката на управляващите на пълно пренебрежение към  драматичния срив в живота на цели слоеве от населението.

Мерки:

–   Фокусиране на социалните програми върху действително нуждаещите се граждани чрез въвеждане на обективни минимални социални стандарти при определяне на правото и размера на социалните плащания.

–   Минималният размер на обезщетението за безработица да отпадне и да бъде фиксиран на 60% от дневния размер на минималната работна заплата.

–   Преразглеждане на мерките по режима за определяне размера на краткосрочните осигурителни обезщетения, въведени от правителството на ГЕРБ.

–   Възстановяване на т.нар. златно швейцарско правило за осъвременяване на пенсиите; повишаване на пенсиите в зависимост от издръжката на живота и въвеждане на гъвкави условия за придобиване право на пенсия.

–   Коренно осъвременяване на програмите за социално включване, за активно обучение и привличане на работа на ромите, на хората с увреждания и други общности в неравностойно положение.

1. Приоритет – доходи за достоен живот.

Бюджет 2013 отново се гради въз основа на крайно занижения дял на фонд работна заплата в произведения национален продукт. Предвидените увеличения на минималната работна заплата до 310 лв. от 1.01.2013 г., както и индексирането на пенсиите с диференциран процент на практика водят в най-добрия случай до запазване на равнищата на реалните доходи без промяна.

         Необходима е нова политика за растеж на доходите.

Мерки:

–   Ново качество на колективното договаряне на възнагражденията на национално и отраслево ниво на равнопоставена основа между социалните партньори с активното съдействие на държавата.

–   Незабавно оздравяване на средата за бизнес – стимули за добросъвестните данъкоплатци и отказващи санкции за неизправните; опростени процедури за учредяване и дейност на фирмите.

–   Повишаване на минималната работна заплата до 350 лв. паралелно с повишаването на производителността на труда и подобряване на конкурентноспособността на производството, при пълно отчитане на ръста на инфлацията.

–   Преразглеждане на минималните размери и на цялостната система за формиране на допълнителните трудови възнаграждения.

4. Приоритет – насърчаване на майчинството, грижи за децата и младежка политика.

И през следващата година с Бюджет 2013 особено остри остават проблемите, свързани с подкрепата за майчинството, грижите за децата и провеждането на резултатна младежка политика. Въпреки рязко задълбочилия се демографски срив в управленския мандат на ГЕРБ, със замразяването на обезщетенията за майчинство на 240 лв. на практика те още повече изостават спрямо актуализирания праг на бедност – 273 лв. Освен това, в Бюджет 2013 и в проектобюджета на ДОО се предвижда замразяване на всички помощи и обезщетения за отглеждане на деца.

Мерки:

За майчинството:

–   Стимулиране на двудетния модел в семейството.

–   Облекчения за работещите родители и специално подпомагане на останалите временно без работа родители.

–   Гарантирано качествено и надеждно майчинско и детско здравеопазване, включващо достъпна стоматологична грижа за всички на възраст до 18 години.

За грижата за децата:

–      Увеличаване средствата за месечни добавки за деца и предоставянето им без подоходен критерий.

–      Обвързване на социалните плащания за отглеждане на деца и семейните добавки с минималната работна заплата.

За младежка политика:

–   Гаранция за първо работно място и професионален опит в доходни дейности съобразно различните способности и интереси.

–   Стартови възможности за млади семейства за отглеждането на здрави и щастливи деца, за живот, открит за света на прогреса.

– Поставяне на младежите във фокуса на активната политика на пазара на труда:

• развитие на инициативи за осигуряване на първа работа, подкрепени със средства от национално и европейско финансиране;
• развитие на мерките за стажуване и чиракуване на младите хора, като се съчетаят и с ротация на работното място;
• прилагане на гъвкави, нетипични форми на заетост за по-голяма адаптивност на пазара на труда;
• целенасочена подкрепа за фирмите, които осигуряват възможности за кариерно развитие за младежите;
• съчетаване на посредническите услуги по заетостта с действия и мерки за мотивация, професионално ориентиране, насочване;
• развитие на стимулите за географска и професионална мобилност на младите хора;
• Работодател, който наеме безработно лице до 29-годишна възраст и това е първо работно място:
• Фонд за стимулиране на работодатели, които наемат на работа млади хора с увреждания.

– Удвояване на съществуващия публичен ресурс, отделян за насърчаване стартирането на собствен бизнес за младежи и лица от уязвимите групи.

1. Приоритет – просвета, квалификация и наука.

През последните три години се регистрира изключително тревожен ръст на неграмотността, както и рязко спадащо качество и на началното, и на средното и висшето образование. Предвидените в Бюджет 2013 средства за образование не осигуряват задължителните по закон дейности, свързани с задължителния етап на образование за петгодишните, целодневния обхват на учениците и функционирането на цялата система на средното образование. Прехвърлянето на отговорността по финансирането на детските градини и училищата към общините, които в по-голямата си част са на прага на „фалит” още повече ще ограничи достъпа до образование.

Институтската и университетската наука станаха обект на пряка репресия от страна на управляващите. Днес основните звена на БАН са пред закриване в резултат на безрасъдните съкращения, съдържащи се в Бюджет 2013. Не само поради кризата, а преди всичко в резултат на разрушителната политика на правителството, системата на научните изследвания е пред ликвидация. Научният потенциал на държавата през последните три години бързо се топи; данните за кадровия състав в науката са стряскащи – хиляди напускат научната кариера завинаги. Особено драматично е положението в БАН.

За нас безхаберието от страна на ГЕРБ по отношение на сивото вещество на нацията, на образователното равнище на подрастващите и на цялото население е престъпно. Заявяваме категоричната си позиция за необходимостта от неотложни ресурсно осигурени мерки за постигане на обрат в жизнено важните сфери на всеобщото образование, професоналната квалификация и развитието на фундаменталната и приложна наука.

Мерки:

За образованието:

– Осигуряване на устойчиво и възходящо публично финансиране на образованието за постигане на целите на Европа 2020 (6 % от БВП за образование). Цел за бюджет 2013г. – 4% от БВП за образование (половин милиард лв.).

– Осигуряване на задължителния етап на предучилищна подготовка за петгодишните деца, на целодневното образование  на учениците и на функционирането на цялата система на средното образование. Изработване на Образователна карта на България.

– Актуализиране на единните разходни стандарти за дете/ ученик (с не по-малко от 15%), съгласно КТД за системата на народната просвета от 28.06.2012 г. Допълнителни средства за защитени училища.

– Въвеждане на субсидирана система от такси за детски заведения според месечния доход на родителите. Стимули за въвеждане на програми и стандарти за овладяване на българския език от деца, за които той не е майчин, както и програми за овладяване на социално-битови навици, за създаване навици за учене и за реакции при кризисни ситуации.

– Безплатни учебници и учебни помагала за учениците от 1-ви до 7-ми клас. Развитие на училищата «Втори шанс».

– Съхранено държавно финансиране и регулиране на професионалното образование; обвързване с регионалните, но и с националните икономически приоритети. Стимули за развитие на публично-частно партьорство с бизнеса. Цел на професионалното образование – съвременни практически умения.

– Въвеждане на държавен стандарт за учителски труд, пряко обвързан с ясна система за кадрово израстване, квалификация и заплащане.

За квалификацията:

–    Изграждане на съвместими електронни регистри на заетите лица и работната сила чрезпредоставяне на данни от работодателите, висшите и средни училища, ЦПО и др.

За науката:

–   Допълващо субсидиране от страна на държавата на научни колективи, спечелили и работещи по външни научни и изследователски програми.

–      Привличане на водещи външни партньори за съвместна дейност в изследователската и развойна дейност, чрез създаване на научни и изследователски центрове.

– Спешни финансови мерки за стабилизиране и укрепване на научния потенциал в обществените научни организации – БАН, Селскостопанска академия, държавните висши училиша. Увеличаване на публичното институционално финансиране: както в частта „научни изследвания” (фундаментални, хуманитарни и обществени науки), така и в частта на капиталовите разходи. (допълнителни 30 млн.лв. за БАН; допълнителни 30 млн. лв. за научни изследвания и увеличение на капиталовите разходивъв ВУ).

– Последователни действия за решаване на кадровия проблем в науката – финансовите стимули за учени (млади и утвърдени) чрез въвеждане на минимален праг на заплащане – две минимални заплати за млад учен-докторант и пет минимални заплати – за доктор на науките, професор.

 – 20% увеличение на средната издръжка на един студент и на един докторант; 20% увеличение на стипендиите на един докторант.

– Допълнителни възможности за програми по научни изследвания, свързани с националната идентичност.

– Стимулиране на развитието на научна и изследователска продукция в университетите чрез държавни поръчки на конкурсни начала. Възстановяване на водещата роля на фонд „Наука” при финансиране на научните колективи.

– Укрепване и развитие на фонд „Научни изследвания” чрез финансово обезпечаване на програми, свързани с: научни изследвания, свързани с технологичното обновяване на България; научни изследвания върху българската история, култура, литература и език; научни изследвания, свързани с икономическите перспективи пред България, с демографската криза и нейното преодоляване и др. (30 млн.лв.)

– Укрепване и развитие на фонд „Иновации” – стимулиране на програми за развитие на връзките бизнес-наука (20 млн.лв)

Източници за ресурсно осигуряване

 

1. Алтернативната бюджетна политика, основана на ясни антикризисни приоритетни решения и мерки, предполага друго разпределение на разполагаемия ресурс за завишено финансиране по функционални област. Доколкото цялостно финансиране на пакета от политики и мерки не е възможно да се осигури в рамките на една финансова година, то част от тези мерки следва да се разположат в хоризонт от 2-3 години, като се стратира с най-значимите.

2. Рационализиране на публичните разходи, което предполага реорганизация на административните звена и отпадане на функции и структури така, че да се разкрива потенциал за нетен приръст на бюджетни приходи. При формулирането на алтернативните заявки за необходимите ресурси е необходимо на преден план да се извеждат структурните промени в съответните сектори и да се очертават насоките на планираните реформи. Ясно да се дефинират и конкретизират целите, които ще бъдат преследвани, да се очертават новите политики и инструменти за реализация на целите и да се обосновават последващи те ползи и позитивни бюджетни, икономически и социални ефекти.

3. Същевременно е нужна нова данъчна политика, посредством която да постигнем едно по-справедливо разпределение на тежестите на кризата между различните социални слоеве в обществото

– с цел повишаване разполагаемите доходи на работниците и служителите, следва да бъде преразгледан механизмът за пропорционално подоходно облагане, като т.нар. „плосък” данък бъде заменен с прогресивно нарастващи според размера на доходите данъчни ставки;

– успоредно с въвеждането на прогресивно данъчно облагане и с цел повишаване разполагаемите доходи на семействата с деца, отново да се въведе семейното подоходно облагане;

– запазване на равнището и разкриване и на възможности за снижаване на косвеното данъчно облагане.

По такъв начин да се постигне еднакво натоварване на различните подоходни групи с данъчна тежест, както и облекчаване на данъчното бреме върху личното и производственото потребление.

4. Подобряване на събираемостта на бюджетните приходи, като за 2013-2014 г. се реализират общо 500 млн. до 1 млрд.лева допълнителни приходи.

5. Осигуряване на допълнителни неданъчни  приходи от 100-200 млн.лева. Възможно е значително увеличаване на бюджетните приходи от неданъчни източници в резултат от ново качество на управлението на държавната собственост и на приватизационната политика – вместо сегашната пълна безстопанственост и безогледна продажба на държавни активи в условията на продължаваща криза при крайно занижени цени.

6. Финансиране на мерките за проактивна политика на държавата за противодействие на кризата и по-високи темпове на растеж може да се реализира чрез привличане на заеми и/или гарантиране на такива от страна на държавата от порядъка на 1 млрд.лева, които ще се разходват с инвестиционна насоченост и няма да формират бюджетен дефицит.

7. В Бюджет 2013 е включено и крайно спорното предложение за облагане на лихвите по депозитите на физическите лица. При заложени в проектобюджета приходи в размер на 120 млн.лв. би следвало да се обложат депозити на обща стойност не по-малко от 30 млрд.лв., т.е. всички депозити (към юни 2012 г. депозитната маса на гражданите е 32,4 млрд.лв.). Ние сме против облагането на лихвите по депозитите на гражданите, тъй като такова облагане ще засегне предимно хората с ниски и средни доходи, като допълнително ще задълбочи разделението между бедни и богати. Наред с това, такова облагане не само няма да стимулира икономиката, а напротив, най-вероятно ще доведе до поскъпване на кредита. И накрая – ефектът за фиска ще бъде значително по-малък от очаквания.

Бюджетно салдо

В случай, че разчета за законоустановените видове разходи плюс необходимите средства за приоритетните програми превишава прогнозата за очакваните приходи, следва да се предвиди дефицитно финансиране на бюджетната програма в пълен размер до допустимите нормативни равнища.

26.10.2012 г.

ГП/МГ

Posted by bsp_avtor_user on понеделник, октомври 29th, 2012 @ 2:00PM
Categories: Новини