На заседанието си от 27.09.2012г. Общински съвет Стара Загора не прие предложение за издаване на разрешение за възлагане изработването на подробен устройствен план – план за регулация по реда на чл.16, ал.1 от ЗУТ за ПИ № 68850.530.450 по кадастралната карта на Стара Загора.

В тази връзка публикуваме позицията на адвокат Сашо Лозанов – общински съветник от КП „БСП – ПБС”:

Не ми се иска да влагам емоция в настоящото изложение, но като че само тя е акт на искреност.

Настъпва частния интерес. Безогледно, нагло, настървено. Той не е капиталистически, не е градивен. Той е завладяващ. Робовладелски.

За пореден път настоящият Общински съвет бе изправен пред абсурда осъществен от бившия кмет на Община Стара Загора – проф.Светлин Танчев.

Ние тук нямаме море, нямаме планина. Имаме паркове, към които обаче има хищен стремеж да бъдат разпарчетосани и оковани в парвенюшки имоти.

Този път традицията не е отминала площа, находяща се в непосредствена близост и изконно свързана с парк „АЯЗМОТО” и спортната площ зад стадион „Берое”. Мястото, където хиляди наши съграждани и гости на града намират естествена отмора и удоволствие в зеленината и свежестта на природата.

На току що миналата сесия на Общинския съвет стана ясно, че Общината „во главе” със Светлин Танчев / & CO /, доброволно и „законосъобразно”, се е отказала от 5 /пет/ декара спортен имот и го е хвърлила на „правоимащите”.

Мнозина от сегашните власт имащи не са били родени, когато гражданите на Стара Загора са спортували там.

Хронологията на случая е следната.

Още през 1955 година, ГНС – Стара Загора, е отчуждил и оформил, като имот  за спортни цели процесната територия. Осъществени са надлежните към момента административно – правни мероприятия и хората са получили чудесен спортен терен за здраве и развлечение.

Впоследствие, като резултат от „избухването” на демокрацията ни и наложената атмосфера, през 2000г. се започва съдебна сага, за възстановяване на отчуждения имот на „правоимащите” наследници.

Приемам нещата съвсем „условно”, защото лично съм преминал през тежки реституционни сражения. Нямам основания да твърдя негативи, но добре знам за качеството и подготовката на едно такова дело, както и създаване на липсващи документи и свидетели.

Първоначално, с искане за прекратяване на отчуждителното производство върху имота, ангажираните лица предявяват претенциите си за възстановяване на собствеността върху терена пред кмета на Община Стара Загора.

Съвсем естествено е последвал отказ и те отнасят въпроса пред Съда. Елитен съдийски състав на Окръжен Съд Стара Загора – Тихолова, Бончева и Георгиев, постановява решение, с което категорично отхвърля жалбата на „правоимащите”. Мотивите на решението са перфектни – изложени са в Гр. дело № 1384/2000г.; Реш. № 152/02.05.2000г.

По същество това решение на Съда и съдържанието на мотивите към делото, дава тон на по – нататъшните съдийски решения. Не без основание , то е повторено от редица последващи съдебни инстанции, пред които е поставен за разглеждане статутът на спорния имот. Те не са една и две. В същата насока е и съдържанието на представените съдебно – технически експертизи.

Описание по хода на делата, би утежнило настоящото изложение.

Обяснимо е желанието за реституиране на терена, но желанието въпреки всичко и всички, е правно и обществено неприемливо.

След, като не са могли да получат желания резултат , „правоимащите” трансформират по различен начин своята претенция, за да се стигне до образуването и разглеждането на Гр. дело № 376/2009г. на Окръжен съд Стара Загора.

В хода на „процесния спор”, ненадейно без всякаква видима причина, Община Стара Загора, с малка уговорка, прави признание на иска и по този начин губи пет декара зелен терен, в изключително престижен район.

Признанието е направено изрично. Спазени са нормите на процесуалното право. Дадено е изрично пълномощно от тогавашния кмет проф.Светлин Танчев.

От своя страна, противната страна е приела, пас със същата малка уговорка, направеното признание.

Текстовете на изричните пълномощни на Страните, имат смущаваща словесна идентичност…

Смятам, че в залата на Общинския съвет никой не бе учуден от този факт, но учудващото е участието на Общината в този меко казано АБСУРД.

По темата прозвучаха и изказвания, които не ни напомниха нищо друго, освен Тартюфовско целомъдрие…

Невероятно е, на какво основание Кметът е дал своето разпореждане за недвижимия имот, защото той на практика се е разпоредил с него. Така е бил заобиколен закона и решението на Общинския съвет. Защото, когато се видят мотивите на Върховните съдебни инстанции, мясо за двоумение няма – Общината е в правото си!

Съвсем уместно се поставят въпросите за предварителното обсъждане на случая. Сериозността на въпроса предполага наличието на писмен протокол за изказаните становища и мотиви за вземане на това решение. Това обаче налага юристите, работещи в Общината и запознати със случая, да дадат по – подробно и обосновано мнение.

На практика излиза, че се черпят ползи на противоправно основание и общинското ръководство е съгласно с това.

Редно е и проф.Светлин Танчев да даде обяснение за това свое разпореждане, по подходящ ред и начин.

     Въпроси от такъв характер следва да бъдат представяни пред широката общественост, за да има вярна представа за това какво става в Община Стара Загора и кой носи отговорност.

            Документите за случая, са на разположение.

Адвокат Сашо Лозанов – общински съветник

Posted by bsp_avtor_user on понеделник, октомври 8th, 2012 @ 7:47AM
Categories: Новини