„Промените, които предлага „БСП за България”, са свързани с отговорността на държавата. Проектозаконът за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищно образование” предлага по-добра регулация на отношенията в системата на образованието. Те произтичат от продължаващата дискусия и са провокирани от мнението на хората, които пряко изпълняват закона.”, счита народният представител Донка Симеонова, член на Комисията по образованието и науката. На  21 юли в Народно събрание бе дискутиран  Законопроекта на БСП за допълнение и изменение на ЗПУО. Ето какво заяви Симеонова от парламентарната трибуна:

„ЗПУО влезе в сила 01.08.2016 г., един месец преди началото на новата учебна 2016/2017 година и постави на изпитание системата на образованието. В основата на неговата философия е поставена силна цел- да се уредят обществените отношения, свързани с осигуряването на приобщаващото образование на децата и учениците.

Приобщаващото образование е дефинирано като процес на осъзнаване, приемане и подкрепа на индивидуалността на всяко дете или ученик и на разнообразието от потребностите му.

Приобщаващото образование като ключова политика е свързана с осъществяването на мащабни промени и преосмислени на традиционни образователни модели, изискващи време и обществен консенсус.

Несъмнено Законът има достойнства, но със сигурност едно от тях не е качеството на нормативен документ за системата на образование, която касае всяко българско семейство.

За съжаление общата оценка за ЗПУО далеч не е позитивна. Учители, родители, представители на институции в страната нееднократно и по различни поводи с разнообразни средства изразяват своето недоволство от новата нормативна уредба.

Невъзможно е за краткото време да се изброят всички причини за това:

Какви са резултатите една година след влизането в сила на Закона?

1. ЗПУО има повече от 400 текста, което го прави голям по обем. В същото време той не дава конкретни отговори на значими въпроси , само “декларира” желание, но изпълнението не е разписано.
2. Отговорите трябва да търсим в стандартите. Само че при стартирането на Закона имахме само 4 стандарта.
3. Късното приемане на стандартите е пореден пример за липса на координация в изработването на новата нормативна база в образованието.
4. Хаос и неясни нормативни изисквания, отговорност без ясна определеност на права и задължения за директорите и учителите.
5. Допуснати пропуски, ненужни повторения, които предполагат различно тълкуване на част от текстовете и изключително затрудняват прилагането им.
6. Пренебрегване на традицията в българското образование учебният план и учебните програми да са държавни документи.
7. Нерегламентиран ясен механизъм за сътрудничество между институциите.
8. Неосигурен необходимият финансов и човешки ресурс.
9. Агресията в училище не е овладяна.
10. Броят на отпадащите ученици продължава да се увеличава.
11. Разтревожени родители на деца със СОП от неясните перспективи за развитието на децата им.
12. Угрижени, уплашени, унизени, уморени, изтощени до краен предел учители. Болка, гняв и безсилие. А това се случва с повечето от учителите, защото са вплетени в една безмилостна система на административни изисквания.
13. Не са регламентирани правата на учителите, затова пък се изискват несвойствени за квалификацията им задължения и отговорности.
14. Бюрокрацията и огромната документация измества фокуса от главното – обучението и възпитанието на децата и учениците. Най-важното, вместо детето и ученикът да е в центъра на вниманието, в центъра е документацията и бюрокрацията.
15. Най-тъжният виц, който в момента е актуален сред учителите е, че „Тази нормативна уредба е довела до това, че децата и учениците им пречат да си вършат работата!“
16. Големият български революционер Христо Ботев в своето произведение „Калъп за учители“ тъжно казва: “Учителят трябва да бъде търпелив като вол, добър като агне и телесно здрав като битолски просяк!“

Това ли искаме от нашите учители!

7. Няма как да създаваш хора с позиция, когато непрекъснато си претоварен и потиснат. Не можеш да възпитаваш свободни хора, без да си свободен.

Промените, които предлагаме са свързани с отговорността на държавата. Проектозаконът за изменение и допълнение на ЗПУО предлага по-добра регулация на отношенията в системата на образованието.

Те произтичат от продължаващата дискусия и са провокирани от мнението на хората, които пряко изпълняват закона.

Целите на промените, които предлагаме са за:

• Качество на образованието
• Равен достъп на всички деца
• Повишаване квалификацията и мотивацията на учителите
• По-добра образователна среда
• Устойчивост на образователната система

Тук сме посочили една малка част от своите искания за поправки в новата нормативна уредба в системата на образованието. Нужен е сериозен дебат и съществени корекции в цялата нова нормативна уредба!

Готови сме с всички законови средства да защитим достойнството и правото на българския учител да работи в спокойна подкрепяща среда.

Темата за българското образование трябва винаги да бъде в центъра на обществения дебат! Идва нова учебна година!

Философията на закона трябва да предвижда всяко дете, учител и родител да се чувства добре, приети и ценени в обществото, което разбира и уважава различието!

Искам да благодаря на българските учители!

Въпреки слабостите и проблемите на образователната ни система в България работят едни от най-стойностните учители, които приемат своята работа като кауза, важна за бъдещето на Родината ни!

Колеги, благодаря ви!”

Posted by bsp_avtor_user on неделя, юли 23rd, 2017 @ 12:38PM
Categories: Без категория, БСП в медиите, Новини