Моите студенти ми четоха книгата…
Интересното е, че актьор като мен, не може да прочете книгата си сам, защото вече не виждам. Четоха ми я моите студенти и междувременно ги дебнах какво настроение имат. Те се смяха, плакаха…Значи, сме уцелили книжката…
В Стара Загора ще започнем с „Добре дошли, приятели”…
Тук, в Стара Загора, ще дойдат моите любими студенти-Силвия Лулчева, Ненчо Илчев, братята Дарин и Деян Ангелови, Божидар Мицев. Те ще разкажат случки, които са ми били интересни, били са смешни, а Силвия ще разкаже и една тъжна история…за моята съпруга Мария. На сцената на операта ще е и моят клас, 23-ма актьори, които ще пеят, танцуват…На финала ще пеем Sex Bomb на Tom Jones-песен, на която се покланяме на всички мои курсови работи, представления. А началото тук ще бъде „Добре дошли, приятели”…
Имам своя филмотека…
В биографията ми има над 80-90 филма. Те остават, те са трайни, правят впечатление, но аз имам моя лична филмотека: Първият куриер, Иван Кондарев, Черните ангели, Дами канят, От нищо нещо, Търновската царица и Борис I… В театъра имам много хубави и силни роли, но за съжаление те остават в съзнанието на зрителите, които остаряват заедно с мен, затова и емоционалното преживяване в театъра е много по-силно от това в киното.
В биографията ми има над 80-90 филма. Те остават, те са трайни, правят впечатление, но аз имам моя лична филмотека: Първият куриер, Иван Кондарев, Черните ангели, Дами канят, От нищо нещо, Търновската царица и Борис I… В театъра имам много хубави и силни роли, но за съжаление те остават в съзнанието на зрителите, които остаряват заедно с мен, затова и емоционалното преживяване в театъра е много по-силно от това в киното.
Не обичам думата последно…
Нещо стана с мен след тежкото заболяване… Има моменти, в които нещо ме скапва, но си казвам: Ламбо, стегни се. Но, аз съм доволен от това, което се е случило в моя живот. Усмихвам се постоянно, но се смея най-вече на себе си. Преминах депресията, вече не изпадам в униние. Не обичам да ме съжаляват. Не обичам и думата последно-последно представление, последен сезон…
Нещо стана с мен след тежкото заболяване… Има моменти, в които нещо ме скапва, но си казвам: Ламбо, стегни се. Но, аз съм доволен от това, което се е случило в моя живот. Усмихвам се постоянно, но се смея най-вече на себе си. Преминах депресията, вече не изпадам в униние. Не обичам да ме съжаляват. Не обичам и думата последно-последно представление, последен сезон…
Още не съм слязъл от сцената…
/Дарикнюз
29.11.2019г.
