На 14-ти юни се навършват 165 години от рождението на Димитър Благоев – Дядото, български политик и философ, публицист, основател на организираното социалистическо движение в България /1856-1924/. Един от учредителите на Българската социалдемократическа партия /БСДП/ (2 август 1891 г.).

През 1885 г. заедно със съпругата си Виктория, останала в историята под името Вела, издава първото социалистическо сп. в България – „Съвременний показател“. Към края на 1891 г. публикува книгата „Що е социализъм и има ли той почва у нас?“ – първото марксистко съчинение в България. След разцеплението на БСДП през 1892 г. започва да издава в. „Работник“ (1892-1894). През 1897 г. започва да издава сп. „Ново време“, което редактира почти до края на живота си.

Депутат в 10-ото Обикновено народно събрание (1899-1900) и в 12-ото Обикновено народно събрание (1902-1903). На X конгрес (31 юли-4 август 1903 г.) БРСДП се  разцепва на БРСДП (тесни социалисти) и БРСДП (широки  социалисти). Благоев ръководи БРСДП (т.с.). Общински съветник в София (1911-1915).  Депутат в 16-ото и 17-ото Обикновено народно събрание (1913-1919).

Изключителният принос на Дядото е в това, че той съумява да види, осмисли и приложи на дело шифъра на Историята, кодовете на Времето, паролите за прогресивните промени на обществото и човека. В едва зараждаща се историческа и обществена социална реалност, в току-що освободила се и изостанала неимоверно България, Д. Благоев провижда предстоящото развитие на класовите процеси и тенденции. Той залага на току-що раждаща се (пролетарска) класа, която предстои тепърва исторически да оформя и доказва своите ценности и цели. Още тогава той е критикуван за това избягване напред във времето. Тъкмо то – историческото и социалното време – доста скоро показва проницателността и правотата на неговите идеи, избор и дела.

Не само Дядото, но и други изтъкнати представители на онази авангардна за времето си интелектуална група, която създава на връх Бузлуджа социалдемократическата партия, имат много тясна и трайна обвързаност, професионална пристрастност към интелектуалния труд, към особени форми на писмовност и въплъщение на своите размисли и тежнения. Немалко от тях са ярки публицисти, известни автори в тогавашния периодичен печат, забележителни редактори и издатели, съставители или дори и преводачи на съответни духовни продукти.

В книгата  „Димитър Благоев и заветите му към нашето време” авторът Макисм  Мизов подчертава, че мечтата на Дядото е мечта европейска и всесветска. „Тя не е само регионална или тясно национално-локална. Той гледа на българската социалдемокрация като на неразделна и дължима част от всесветската социалдемокрация.

Той пише, че неговата партия не е само и просто работническа и национална. По-важно е, че тя е социалдемократическа и интернационална, тъй като в основата ú са универсалните принципи на научния социализъм. Тази партия е единствен представител на съвременните социално-политически идеали на цялото човечество, на истинското равноправие на гражданите и на истинската им свобода.

Тази мечта е определен инструмент за приобщаване на току-що освободилия се от петвековно (османско-турско) иго български народ към европейските цивилизационни ценности и норми по онова време. Тя е истински меч и щит в посока на приобщаването ни към човешката цивилизация, към изоставянето и преодоляването на феодалното варварство, битуващо в нашето робство.

Нека не забравяме, че Д. Благоев е страстен, верен и непоколебим следовник на светлите завети и свещените идеали на най-великите ни възрожденци и революционери (Раковски, Ботев, Левски и други).”

Д. Благоев: 

„А пък аз да ти кажа съвсем не ме е еня какво ще кажат хората за мен. Повече от това, що съм, повече от това, що съм вършил, що съм работил, нищо не могат каза я! Другото ще бъде само клевети. Бъди уверен, че аз не се боя от укривявания, защото няма защо да се боя.“

***

Ако фактите са некрасиви, то не значи, че трябва да се прикриват и търпят. 

* * *

Известно е, че работникът, който е уверен, че за неговите злодеяния няма наказание, е дваж по-дързък и за неговите злодеяния в такъв случай е отговорен не само той, но главно тия, които му дават възможност да злодейства. 

* * *

Един човек, който цени своето достойнство, еднаж обвинен – право или криво – в отклонение от принципите, веднага би излязъл да се обясни.

Posted by bsp_avtor_user on неделя, юни 13th, 2021 @ 12:21PM
Categories: БСП в медиите, Новини