Народният представител от ПГ на „БСП за България“ от 27-ми МИР Стара Загора и член на Националния съвет на БСП Георги Гьоков, в интервю за Агенция „Фокус“ във връзка със законопроекта за нов Закон за жестомимичния език, внесен от парламентарната му група.

Фокус: Г-н Гьоков, „БСП за България“ внесе законопроект за жестомимичния език, каква е неговата цел?
Георги Гьоков: В България живеят над 120 хиляди души с различна степен на увреждане на слуха. По статистически данни около 50 хил. от тях ползват жестомимичния език. Това означава, че останалите с такива проблеми са обречени на изолация и невъзможност да се реализират в обществото. От БСП внесохме този законопроект, защото към настоящия момент България е една от двете страни държави-членки на Европейския съюз, която не е уредила законово ползването на жестовия език. Другата е Люксембург. В някои държави като Австрия, Португалия и Финландия този език е признат и на конституционно равнище. Основната ни цел е с този законопроект да уредим обществените отношения, свързани с използването на българския жестомимичен език, като средство за общуване на хората с увреден слух. Целта на това официализиране е създаване на условия за тяхната пълноценна реализация и интеграция в обществото. Един човек, който няма необходимата възможност за комуникации просто няма как да се интегрира в обществото. Целта на закона е да помага на тези хора да се обогатяват с информация от околния свят. Знаете, че съвременното ни общество е на високо информационно ниво и всеки без информация е обречен на изолация. Искаме да бъде осигурена равна възможност на хората, които ползват жестомимичния език. Предлагаме тя да се състои в социалната им, образователната и трудовата им интеграция. В законопроекта се предвижда да стане възможно обучението на преводачи от и на жестомимичен език. Това могат да бъдат учители, студенти и други хора, които ще работят с деца и възрастни с увреден слух. Обучението се регламентира като такова по реда на Закона за професионалното образование и обучение, т.е. вече ще има професия преводач от жестомимичен език. Друга цел на законопроекта е да се осигури превод на жестомимичен език на хората с увреден слух при комуникацията им с държавните, съдебните органи, с местното самоуправление и с други обществени институции и организации. Предлагаме на деца и младежи с увреден слух да се осигури обучение по жестомимичен език в държавните и общински училища. За децата, които са настанени и записани в специализирани училища, предлагаме жестомимичният език да се въведе като задължителен учебен предмет. Извън тези училища, законопроектът предвижда да се осигури асистент-преводач на жестомимичен език, дори ако в класа има само едно дете с увреден слух. В законопроекта се предлага създаване на Национален регистър на преводачите от и на жестомимичен език в България. Той ще бъде администриран от неправителствени организации – например от Съюза на глухите в България. По този начин държавата няма да се натоварва с ангажименти по администрирането и ще се засили връзката между държавната власт и органите на местно самоуправление от една страна и структурите на гражданското общество в лицето на национално представителните организации на хората с увреден слух. В проектозакона се предвижда право на целева помощ за ползване на превод от и на жестомимичен език, както и разноски за ползване на тълковник-преводач в съда и другите органи на съдебното производство. Смятаме, че тези цели са добри и подходящи. С този законопроект България отговаря на конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, която е ратифицирана от Европейския съюз през 2010 г., а от 2012 г. ратификацията й е факт в България. По тази конвенция България има задълженията да осигури равнопоставеност на всички хора с увреждания, които са 120-130 хил. души и по някакъв начин ще получат равноправие с официализирането на този език.

Фокус: На колко хора с проблеми със слуха ще помогне този законопроект?
Георги Гьоков: Мисля, че от този законопроект могат да се възползват всички 120-130 хил. души, които според статистиката са с увреден слух и могат да ползват този език. От друга страна в специализираните училища се обучават според статистиката 281 деца с увреден слух, а в общообразователните броят им е 350-400. На тях също ще им бъде в помощ законопроектът за признаване на жестомимичния език като равноправен с българския. Няма да говоря за косвените ползи от официализирането на този език. Много хора ще имат възможност да се реализират след като минат през обучение по жестомимичен език.

 
Фокус: Със законопроекта предлагате на децата и учениците да бъде осигурено обучение по жестомимичен език, колко учители ще бъдат необходими за тази цел и колко ще струва това на държавата?
Георги Гьоков: И досега се предвиждат средства в помощ на тези деца. Те са под 1000 деца и колкото и да струва, за мен е оправдано. Усвоявайки този жестомимичен език, те ще придобият по-добро образование и утре ще имат възможност да се реализират в обществото. Ще могат да си намерят работа и няма да тежат на системата на социалното подпомаганеНе е интересно колко струва, а какви са ползите от законопроекта. Пари се харчат безкрайно много, пък съм и сигурен, че не са толкова значителни средствата, че да затруднят българската държава.

 
Фокус: Очаквате ли законопроектът на БСП да срещне одобрение сред останалите парламентарни групи?
Георги Гьоков: Спомням си нашия законопроект за промени в Закона за системата за спешни повиквания 112. С него дадохме възможност на хората с говорни и слухови проблеми да могат да ползват телефона 112, защото те повече от всички останали имат нужда от него. Когато внесохме този законопроект, управляващите от ГЕРБ се дръпнаха и бяха абсолютно срещу него. Даже веднъж беше отхвърлен от дневния ред на Народното събрание. След това колегите от ГЕРБ си направиха съответните срещи с хора с такова увреждане, с неправителствените организации и се убедиха, че нашият законопроект е добър и го подкрепиха. С общи усилия направихме тази промяна. Така се надявам да бъде подходено и към Закона за жестомимичния език и без от началото да се тръгва с „рогата напред“, а де се видят ползите от него,. Имам надежда ,че законопроектът за Закон за жестомимичния език ще получи сериозна подкрепа от всички парламентарни групи и ще можем да се поздравим с него. Той отговаря и на международните стандарти, и на конвенцията за защита на правата на хората с увреждания, и най-вече на необходимостта на тези хора.

 
Фокус: Как оценявате държавната политика по отношение на хората с проблеми със слуха?
Георги Гьоков: Защо само по отношение на хора с проблеми със слуха? Държавната политика за хората с трайни увреждания просто е неадекватна. Неслучайно на 17 май беше протестът на майките на децата с увреждания и към Народното събрание пристигат писма, питания и искания за различни хора с увреждания. Това е знак, че държавата няма адекватна политика за тези хора. Всички правителства след Прехода са виновни за това положение, но най-виновно е правителството на Бойко Борисов. През последните 8-9 години само една не е управлявал. За тези години след толкова протести и говорене по тези теми и след ратификацията от 2012 г. управляващите не са превели нито законодателството, нито действията си в посока осигуряване на равноправие на тези хора. Често споменавам в срещите си, че за хората с увреждания, колкото и много да направиш – то все е малко. Те се нуждаят от подкрепата на обществото, за да могат да се интегрират в него и с труда, знанията и интелекта си да допринесат за изграждане и развиването му.
Деница КИТАНОВА

Posted by bsp_avtor_user on петък, май 26th, 2017 @ 1:01AM
Categories: Без категория, БСП в медиите, Новини