От  БСП поканиха обществеността  на дискусия по проблемите  пред електроенергетиката в България 

„Искаме да помогнем комплексът “Марица изток” да работи възможно най-дълго време – до изчерпване на енергийния ресурс на въглищата”. Това заяви народният представител Георги Гьоков в Стара Загора пред журналисти по повод организираната среща за енергетиката. Депутатите от Стара Загора и Общинският съвет на БСП поканиха обществеността на тема „Проблеми и предизвикателства пред електроенергетиката в България. Място и роля на минно-енергийния комплекс „Марица изток” за гарантиране на енергийната и национална сигурност на България”.  В нея участваха народните представители Гьоков, Драгомир Стойнев, Таско Ерменков и Атанас Костадинов, експерти, синдикалисти от енергийния комплекс, служители и работници, учени, бивши директори, представители на бизнеса, граждани от Стара Загора, Раднево, Гълъбово  и  др.

„Тази среща я правим като едно начало експертният  потенциал да започне да се събира и извън парламента, за да се намери най-правилното решение. Притеснени сме, че правителството засега не си е написало домашното,  бездейства, никой не знае какво точно ще се случи, ние изпускаме конкретни възможности – така че именно тези региони, които са в преход – въглищните, да се възползват”, каза  председателят на парламентарната комисия по европейски въпроси Драгомир Стойнев, пояснявайки, че неслучайно допреди една година е стояла възможността заедно с Испания, която е представила 3 региона за преструктуриране, Чехия, Словакия, Полша и Гърция – по един регион за подкрепа и финансиране от Европейската комисия. „Зелената сделка е една възможност за преструктуриране не само на енергетиката, но и на промишлеността, на икономиката, на транспорта, на земеделието. Само че за да се случи това, трябва да има план”, подчерта ексенергийният министър.

„Решението на парламента за “Марица изток” е биене на камбаната за това, държавата да започне да планира устойчиво развитие за стратегическите си сектори. Липсата на държавна политика в съответния сектор е лошо и за хората, и за самата държава. За съжаление енергетиката е един от тези примери и националният план”, подчерта Атанас Костадинов, член на  комисията по енергетика и на Комисията по околна среда и води. По думите му „виждаме един изключително вял, без никакви акценти механизъм, по който България няма да стигне доникъде. Има много възможности – и на основа на Зелената сделка, и на платформата за въглищните райони. Ако има воля правителството да каже каква държава искаме да бъдем – най-големият производител на чушки и домати ли да сме, или да бъдем енергиен център или държава, която ще си търси къде са й водите”.

Зам.-председателят на енергийната комисия Таско Ерменков, благодари на старозагорци, алармирали за проблема. „Едва ли нещата щяха да са там, където са – да има решение на Народното събрание, с което се задължи правителството да предприеме всички необходими мерки за гарантиране функционирането на комплекса „Марица изток”. Ако днес се затвори този комплекс ще изпаднем в недостиг на 1320 мегавата инсталирани мощности, което е равносилно на срив на енергийната система. Или ще трябва да внасяме електроенергия отвън, което пък ще е срив на социалната система. Ако ние не предприемем мерки за гарантиране живота на “Марица-изток” до 2030-2035 година, ще предизвикаме и национална катастрофа, имайки предвид това, че ще останем без 42% от мощностите, които произвеждат електроенергия в България”, посочи Ерменков.

Според  енергийният експерт Еленко Божков българското правителство се  е забавило главно заради това, че не  е изпратило навреме писмото,  даващо възможност  за удължаване  животът на въглищните ни централи, с една дерогация поне до 2035 г., чрез така наречените “механизми за осигуряване на капацитет и проверка на адекватността на системата. „Нещо повече, Министерството на енергетиката похарчи едни 700 хил. долара за зелената “Фронтиер економикс”, която трябваше да подготви оценка на адекватността на българската енергийна система при закриване на въглищните централи, както го изисква четвъртият енергиен пакет. Но вместо правителството да бъде готово с нотификационното писмо до 31 декември 2019 г., то го предаде с едно голямо закъснение от 45 дни, което поставя под съмнение дори работата на централите в “Марица-изток” до 2030 г. Защото се изпускат срокове. Вероятната дата при това положение сега е 2025 г.”, каза Божков – бивш член на КЕВР.

За перспектива на енергийния комплекс трябва да се говори твърдо и непоколебимо, заявиха синдикалисти – „ Не трябва да се говори изобщо за затварянето му. Виждате европейците колко са категорични в своите решения, позиции и действия. Това мълчание по проблемите, с което се сблъскваме две години е крайно притеснително”.

„В България необходимата електроенергия е 42-43 тераватчаса. Половината се произвежда от въглищните централи, ако тази енергия не се произведе, алтернативата е само една – шалтера долу”, анализира инж. Иван Марков – един от бившите директори на „Мини Марица-изток“, който разясни необходимите количества електроенергия за Европа, респективно добивните й източници. „САЩ,  Китай и Турция увеличават добива на въглища и дори строят нови централи, а ЕС е сложен за разбиране в тази посока. Ако „Марица изток” се затвори, ние ще се прославим, както и при затварянето на четирите блока на  АЕЦ Козлодуй, които  бяха  перла в короната на атомните централи в света. Ако не си защитим интересите, смятам че се очертава   сериозен дефицит на електроенергия, който ще ни върне 120  години назад”, каза Марков.

18.02.2020

 

 

 

Posted by bsp_avtor_user on вторник, февруари 18th, 2020 @ 10:39PM
Categories: Без категория, Новини, Прессъобщения