Велина Атанасова: Нормотворческата дейност разгръща принципа на правовата държава
Връзка с нас
БСП Област Стара Загора
Общински съвет БСП
- Общински съвет на БСП-Братя Даскалови
- Общински съвет на БСП-Гурково
- Общински съвет на БСП – Гълъбово
- Общински съвет на БСП – Казанлък
- Общински съвет на БСП – Мъглиж
- Общински съвет на БСП – Николаево
- Общински съвет на БСП – Опан
- Общински съвет на БСП – Павел баня
- Общински съвет на БСП – Раднево
- Общински съвет на БСП – Стара Загора
- Общински съвет на БСП-Чирпан
Велина Атанасова е адвокат към Адвокатска колегия-Стара Загора. Тя е председател на общинската организация на БСП в Стара Загора
Участвала е в няколко състава на Районната избирателна комисия. Познава политическия процес от разработването на политики до успешното прилагане на нормативната уредба в България. Адв. Атанасова знае какви умения са нужни за законотворчеството в България:
Като практикуващ повече от 25 години юрист имам наблюдения върху приеманите от парламента нормативни актове и тяхното качество, което през последните години мога да определя като отчайващо ниско.
Ниското качество на законодателството се дължи на системното погазване от народните представители на приетите от самите тях принципи на законодателния процес. Тази практика на правен нихилизъм добива застрашителни размери и затормозява правоприлагането.
В чл. 26, ал. 1 от Закона за нормативните актове са регламентирани няколко основни принципа, които следва да бъдат зачитани при изготвянето на проект на нормативен акт: необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, стабилност и пропорционалност.
Нека да видим какво е съответствието с тези принципи на законопроектите, внесени за разглеждане на последното Народно събрание. Данни за това се съдържат в Изследване на законодателната дейност на 48-ото Народно събрание (19 октомври 2022 г. – 01 февруари 2023 г.) на Националния център за парламентарни изследвания (НЦПИ). Ето как се съблюдават посочените основни начала от вносителите на законопроекти:
►ОБОСНОВАНОСТ – изисква определяне на причините, налагащи законодателната интервенция.
►В 78,5 % от случаите липсва позоваване на изследвания и научна експертиза в процеса на обосноваване на законопроекта.
►ОТКРИТОСТ – включва публичност, отчетност и прозрачност както по отношение на подготовката и лансирането на един законопроект, така и при последващото прилагане на
приетия нормативен акт.
►В 100 % от случаите не са предвидени изисквания за периодично отчитане на изразходваните средства спрямо постигнатите резултати.
►В 96,1 % от случаите не са предвидени изисквания за периодично публикуване на резултати от предвидени законодателни промени.
►В 95 % от случаите не са предвидени мерки за повишаване на информираността на гражданите относно постигнатите резултати вследствие на предлаганите промени.
►СТАБИЛНОСТ – включва не само формулирането на ясни цели, но и планиране на необходимите ресурси за устойчиво постигане на целите и на очакваните резултати от прилагането на съответното законодателно предложение.
►В 48,6 % от случаите не се въвеждат определени срокове за постигането на целите на законопроекта.
►В 76,1 % от случаите не са посочени финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба.
►В 99 % от случаите не са предвидени механизми за оценка на разходите и резултатите от тази законодателна инициатива.
►СЪГЛАСУВАНОСТ – изисква обществени консултации и консултации със заинтересовани страни, както и анализ на съответствието на законопроекта с правото на Европейския съюз.
►В 88,3 % от случаите не е посочена информация за проведени публични консултации или обсъждания, организирани от вносителя, за определяне на проблемите и причините, налагащи приемането на законопроекта.
►В 93,2 % от случаите в аргументацията не са включени гледните точки на представители на заинтересуваните групи.
►В 89,3 % от случаите не е представен анализ на съответствието спрямо правото на Европейския съюз.
►Смятам, че посочените данни са красноречиви за качеството на законодателната дейност на 48-ия парламент. Основната причина според мен е липсата на достатъчно опитни юристи в законодателния орган, познаващи съдържанието на основните принципи на законодателния процес.
►Остава само да се надяваме, че в състава на следващото Народно събрание ще има повече депутати, осъзнаващи значимостта на нормотворческата дейност за разгръщането на принципа на правовата държава, уреден в чл. 4 , ал. 1 от Конституцията на Република България.
28 март 2023
Posted by bsp_avtor_user on вторник, март 28th, 2023 @ 10:40PM
Categories: БСП в медиите, Новини, Прессъобщения





