Датата Трети март отбелязва възкресението на една държавност, на един народ, който близо 500 години беше без своя политическа и духовна свобода, народ, чиято висока самобитна духовна и материална култура бе подложена на унищожение. Мъченици за вярата и усърдни книжовници, клирици и миряни съхраняваха духовното наследство, докато дойде времето на Възраждането, когато великият хилендарец Паисий запали огъня на националното пробуждане чрез искрящата родолюбива „История славянобългарска“.

От излизането на „История славянобългарска“ до подвига на братята руси за Освобождението на България пътят бе по-кратък, макар много стръмен и кърваво-мъченически: път на неумолима борба за роден език, за богослужение на църковнославянски, борба за църковна независимост, борба за родно училище. Борба повсеместна, в която участваха с перо и оръжие монаси и свещеници, учители и родолюбиви занаятчии и търговци, селяни и граждани, устремени към изгрева на свободата.

Освободителната война на братята руси и Освобождението на България са естествен завършек на националната българска революция, която през десетилетията на нейния живот и особено през 1876 година -­ годината на Априлското въстание ­ струваше много човешки жертви. В последните години се чуха различни гласове в публичното пространство: че когато император Александър Втори подписвал Манифеста за обявяване на Руско-турската война, се ръководел не от любов към поробените братя-славяни, а от имперски амбиции; че не трябва да честваме Трети март като национален празник, защото свободата ни не е извоювана с усилията на българския народ, а ни е донесена даром на върха на руските щикове и др. Такива изявления са израз на неблагодарност и непризнателност не само към нашите освободители, но и към всички знайни и незнайни родолюбиви българи, които със своята саможертва подготвиха, проправиха пътя на нашето Освобождение.

За нас, българите, 3 март 1878 е въплъщение на едно начало. На този ден бе направена онази първа политическа крачка, заради която дадоха живота си хиляди верни синове и дъщери на България. Този ден показа на българите, че жертвите от Априлското въстание не бяха напразно, че 15 хиляди доброволци, които загинаха, сражавайки се в Руско-турската освободителна война, не дадоха живота си напразно. Сан Стефано срути окончателно започналата да се пропуква стена, която отделяше България от Европа. Той постави началото на онази Трета България, на която историята бе отредила да се намира на кръстопътя между Запада и Изтока, между Европа и Азия, там, където така сложно и съдбовно се преплитат интересите на великите сили.

Илка Петкова – зам. председател на НС на ОС

4-ти март 2016

 

 

Posted by bsp_avtor_user on петък, март 4th, 2016 @ 10:58AM
Categories: Новини